Вярата в съществуването на вампир е свързана с понятието за живота, душата, смъртта и отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретен индивид е основна - това са "не по реда си умрели и погребани хора, чиято смърт е настъпила насилствено. Вампирите имат различни названия в различните области на страната - лепир, литер, дракус, плътеник, тенец, бродник, гробник, самодив, вещяр.

Според народното вярване във вампир се превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се ръкуват, или пък който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне птица или върху който падне сянка. Същото се отнася и до дрехите на покойника и до гроба. Затова над покойника трябва да се бди денонощно от близките му при светлина, а гробът да се копае в деня на погребението.

Във вампир се превръща и всеки неокъпан, неоплакан или неопят мъртвец. С това вярване са свързани повсеместно разпространеното окъпване на мъртвеца и обредното оплакване. С налагането на християнската религия и обреди се налага и вярването, че мъртвецът ще стане вампир, ако не се погребе по християнския ритуал. Във вампир се превръщат също така анатемосаните и отлъчени от църквата.

Други случаи на превръщане във вампир са: покойник с рани по тялото или язва в стомаха, престарелите или тежко болните, погребаните с дълги нокти, родените и починалите в определени дни, погребаните с дреха, плетена през Вълчата неделя, родените от майка, яла през бременността си месо от животно, душено или убито от вълк; хората водили лош живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници; всички умрели преждевременно от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от насилствена смърт (убити, паднали от сграда, убити от гръм, отвеяни от вихрушка) - те се погребват без църковен ритуал вън от гробищата; мъртвец, останал с отворени очи; ако се обърнат назад, когато тръгнат с мъртвеца за гробищата, ако падне сянка върху трупа, ако завали дъжд или завее вятър.

Вампирът е невидим, освен за родените в събота или  определени други дни.

Най-разпространената представа за вампира е като надут мях, гайда, пълна с кръв, която се търкаля, Много от описанията на вампира се основават на индивидуални видения - нещо голямо като биволска глава, рунтаво, което бяга и вряска; като глава на свиня или вол, която се търкаля; като сянка, която приема очертанията на животно или човек; като човек, но само от кожа и кръв с дупка вместо нос, с червени очи, без ръце и крака. Вярвало се е, че вампирът може да приеме вида на животното, което го е прескочило - котка, куче, пиле, но и яре, козле, теле, бял кон, бяла крава. Вампирът живее в гроба и го напуска само през нощта, след залез слънце до първи петли, но не и в събота. Ако в гроба се появи дупка или, хлътне, това е знак, че мъртвият е станал вампир.

Вампирът влиза през дупки, през вратата, ключалката, комина, а присъствието му проличава от невероятния шум, който вдига - тропа, бута съдове...

Основната храна на вампира е кръвта.Той изсмуква кръвта на младите добичета, овце, крави. Задушава и пие кръвта на спящи хора, особено жени, деца.

Мъртвецът се превръща във вампир от деня на погребението до 40-ия ден. Той се прибира в гроба всеки ден, но ако не бъде убит, от кръвта, която е изпил, той се увълчва и започва да ходи и през деня и невинаги се прибира в гроба.

Когато се укости, т.е. приеме човешки вид, той започва нов живот на друго място и се жени. Обичайно занятието му е търговия, касапство, бръснарство, но не живее дълго - самият той или някой друг го поразява и от него остава само пихтиеста кръв.

Мерките против превъплътяването заемат централно място в погребалната обредност. Над покойника се бди денонощно, гори свещ, лампа или огън в огнището, от стаята се изгонват всички животни, над трупа не се подава нищо. Мястото, на което е лежал покойникът не се прескача три дни.

Ако някоя забрана бъде нарушена, веднага се прилагат други мерки срещу превъплътяването. Главни средства при тези обреди са огънят, тръните, чесънът, желязото.

Практики, действащи против вампирясването са опалването на гроба, забиване на железен предмет на мястото на смъртта или в трупа (нож, секира, дарак, пирон, игла) или друг остър предмет - бодил, трън. Глогът заема най-голямо място - за него се вярва, че прогонва всички зли сили. Познати са още практики като чупене на яйца на мястото на смъртта или до главата на покойника, поставяне на маслина или сребърна пара под езика му, ограждане на гроба с пясък, синап, просо.

Страхът от вампирите в миналото е бил твърде голям и за да предпазят жилището си от тях хората са слагали на вратата и комина нищелки, слънчогледова пита, посипвали просо, синап, като смятали, че докато вампирът преброи семето, ще съмне, или пък слагали сито, рибарска мрежа, за да брои дупките и докато ги преброи, да пропее петел.

Източник:
Георгиева, Иваничка. Българска народна митология. София, Наука и изкуство, 1993.