ВИНОТО не е обикновена напитка. То винаги е било свързвано с любовта и религията. Името му, като това на Венера, е извлечено от санскритската дума vena "любима".
Дошло е вероятно от Балканите, макар че най-старите семки (преди 7 000 г.) от култивирани лози, археолозите са намерили на източния бряг на Черно море, в подножията на Кавказ. Посочваме Балканите поради две причини: правенето на вино в бита с използване на грозде от некултивирани лози продължава и днес; няма известни специализирани археологически изследвания за отглеждането на лозя на Балканите. А митовете, свързани с лозата и виното, очевидно имат далечни предисторически корени.

Виното е присъствало както в ежедневната храна, така и в религиозните церемонии на древния свят.
Според Библията най-напред било култивирано от Ной (Битие 9; 20).

Но то вдъхновявало не само варварската вакханалия, а и общия пречистващ потир на християнството.

Както е известно, виното в Евхаристията е символ на Кръвта на Христос и на самия живот.

След идването на османците по нашите земи, насажденията с лозя са вън от фиска и се поощряват десертните сортове, но християните продължават да правят вино. През ХІХ век в Европа, пренесена от Америка, "пристига" филоксерата - болестта, която унищожава култивираните европейски сортове. Оцеляват няколко некултивирани сортове.

Иля Еренбург, руски (съветски) писател, известен ценител на виното, в спомените си за началото на ХХ век, разказва, че само пилите предфилоксерно европейско вино могат да разберат защо древните са смятали за проява на лош вкус и възпитание да се пие неразредено с вода вино. То е било с далеч по-голяма гъстота.

Еренбург идва в България веднага след Втората световна война и се произнася доста определено за българското вино: чудно е, пише той, как може от такова хубаво грозде да се правят такива лоши вина.

Истината е, че пазар за вино в Османската империя не съществува, няма и сивия сектор на размяна на вино - всеки сам си го прави. Почти до средата на ХХ век у нас няма винопроизводство на европейско равнище.  Където се прави, е в отделни изби и заминава за чужбина...

А в Западна Европа монасите запазват и развиват традицията в отглеждането на лозата и правеното на вино...

Свети Мартин от Тур, роден в Сабария (съвремененния Шапгатарян), край Дунав, бил първият светец, патрон на пиячите на вино. Свети Урбан и свети Винсент (чието име предлага играта на думи "вонящ на вино") стават основни патрони на винарите и търговците на вина.

Пионери в търговското винопроизводство били бенедиктинците в Шато Приюр в региона на Бордо и на места като Кло Вуже на Кот де Бюне в Бургундия. Клуниаките на Кот д'Ор край Макон и цистерианците в Нюи Сен Жорж продължили традицията. Според Фросар английското завладяване на Бордо изисквало флот от 300 кораба, които да закарат гроздовата реколта у дома. Benedictine (1534) от абатство Фекам и Chartreuse (1604) от Шарт-рьоз в Дофин били пионери в изкуството на подсиленото вино.

Европейската винена зона прерязва континента на две. На север тя се простира по една линия, започваща от Лоара, през Шампан до Мозел и Рейнланд, оттам на изток към склоновете на Дунав и по-нататък към Молдова и Крим. Съществуват много малко лозарски райони, които да не са принадлежали някога на Римската империя.

Балканските вина в Сърбия, Румъния, България и Гърция, населени по-късно от настроените против алкохола отоманци, са точно толкова древни, колкото и онези в Испания, Италия или Франция.

Консумацията на вино има важни социални, политически и медицински последици. Тя е мотивиращ фактор в религиозното и политическо групиране, като разделението на протестанти и католици в Германия, и дори е решавала изхода от някои битки. "На Ватерло се сблъскаха виното и бирата. Червената фурия на виното многократно се изливаше напразно срещу неподвижната стена, издигната от синовете на бирата..."

Европа е разделена на две зони: винена и бирена!..

Родната земя на свети Мартин не е изгубила лозарското си великолепие. В горещия летен въздух на Унгарската пуста, влагата на река Бодрог и най-благотворното гниене на гроздето "Ашу" оформят една уникална комбинация. Лютивата, кадифена, прасковена essencia на златното токайско вино не е по вкуса на всеки; и в последните десетилетия то се произвежда рядко. Но някога то е отлежавало по 200 години в най-изключителните изби в Полша и е било пазено за смъртния одър на монарсите. Бутилка "Имперско Токайско" от времето на Франц-Йосиф все още е една от най-големите амбиции на познавача.

(С незначителни корекции и добавки от "ЕВРОПА, История" на НОРМАН ДЕЙВИС.)