ТОДОРОВСКА НЕДЕЛЯ, ТОДОРОВДЕН

Първата седмица след Сирни Заговезни е Тодоровската неделя. Всеки от дните й е свързан с определени ритуални действия.

На Чист понеделник жените измиват всички блажни съдове с гореща вода. Перат и чистят вкъщи. Приготвят ядене за цялата седмица поради забраната да се готви в останалите дни.

Вторникът, наричан лош, черен, глух, се счита за най-лошия от всички вторници през годината. Тачи се за предпазване от суша, глухота и устрел.

Лудата сряда се празнува за предпазване от лудост. В източните райони се нарича още тримирна сряда, тъй като в този ден завършва строгия тридневен пост. Той се спазва главно от моми, годеници и възрастни жени, които не ядат и не пият през него. В сряда отиват на църква и след като се комкат, още тук раздават постни храни или канят вкъщи на постна трапеза.

На Въртоглавия четвъртък се спазват строго някои забрани. Жените не навиват прежда, не мотаят мотовилка, не въртят чекрък и пр. Раздават прекаден хляб, част от който слагат в храната на овцете. От хляба запазват малко и с него лекуват през годината шемет /виене на свят/. Забраните се спазват против „въртоглавие" при хората и домашните животни.

ТОДОРОВДЕН. Празнува се винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровската неделя.

Почитането на християнския светия у нас е засвидетелствано още през ранното средновековие. В иконографията Св. Тодор се представя като ездач на бял кон и змееборец.

Свети Теодор бил войник в Мала Азия. Като ревностен християнин той се борел срещу идолопоклоничеството. Отказал да принесе жертва на идолите и дори подпалил един храм. Бил предаден и изправен на съд пред градоначалника. Държал се достойно и не се отрекъл от вярата си. Хвърлили го в да умре от глад, но нощем там го посещавали ангели, които го поддържали. Осъден бил на смърт чрез огън. Сам се изкачил на кладата и издъхнал с молитва на уста.

50  години след смъртта му във Византия царувал Юлиан Отстъпника. Той мразел християните и затова наредил да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни, та през  първата седмиица от Великите пости християните да се облажат. Св. Тодор се явил насън на архиепископа и му казал да забрани да се купува храна от пазара. През цялата седмица всички яли самоварено жито. Ето защо за благодарност Църквата запазила обичая да се почете паметта на Св. Теодор в първата събота на Великите пости с варено жито. А неговата смърт се отбелязва по църковния канон на 17 февруари.

ТОДОРОВДЕН се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва названието Конски Великден. Рано сутринта, още преди изгрев, жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка гледа да раздаде първа или поне да не е последна, защото се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят. При раздаването жените бягат, подскачат, ритат се и цвилят като кобили. От обредните хлябове се слага по малко в храната на конете и за тяхно здраве се раздава варена царевица.

Най-интересният момент от празника е надбягването с коне - кушия. Тя се прави преди обед. Мъже и ергени извеждат конете добре назобени и накичени. Победителите в състезанието получават награди: конят - юзда, стопанинът му риза или кърпа. Победителят обикаля всички домове да честити Тодорица, а навсякъде мома или млада жена запоява коня с ненапита вода или вино.

На Тодоровден много рано сутринта майките бързат да окъпят децата си преди да са се „разтропали" конете, за да не се разболяват. Преди надбягването жените си мият косите, като пускат във водата слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, понеже се вярва, че така косите ще растат дълги като конската опашка и няма да ги боли глава. Докато трае кушията, жените не работят.

Именници са Тодор, Теодор и производните от тях. Могат да празнуват и хората с име Божидар, Божидара, което е превод от гръцкото Теодор.

/"Празници и обреди на българина" - Трето преработено и допълнено изд. , съст. Надя Петрова, изд. Парнас, 2003 г./

>>>следва - Лазаровден