Тя е с размера на днешната чиния за супа. Но има солидна куха подставка, с височина около 50 см., което навежда на мисълта, че масата за хранене (или софрата) е излишна. Достатъчно е столът да бъде нисък или да се сяда на пода. 

Кухината на подставката е била пълнена с въглени, така че може би това е тиган. Жарниците и тази чиния са на една височина. Наредени едно до друго, могат да се мислят като печка за готвене с две плочи, която после се превръща в маса за хранене и накрая става печка за отопление.

Нека си спомним седящата богиня. Възможно ли е това да е възприетия начин на седене в Езерния град? И, когато са готвели или са се хранели те да са седяли на колене, върху петите си. Има основание за такова допускане и го казвам, за да бъде по-жива представата ни за тяхното всекидневие.