България се намира в Югоизточна Европа, в центъра на Балканския полуостров. Тя граничи на север с Румъния, на запад със Сърбия и Република Македония, на юг с Гърция и Турция и на изток с Черно море. Площта на България е 110 993,6 кв. км, а населението й - около 8,5 млн. души (1992 г.), до 7,4 млн. (2011). С подобна територия в Европа е Португалия, в Азия - Йордания, в Африка - Либерия и Република Бенин, в Латинска Америка - Гватемала и Куба, в Северна Америка - щатът Охайо в САЩ.

В по-голямата си част земята на българите в днешните й граници е разположена между 41 и 44 градуса северна ширина. На приблизително еднаква ширина със столицата й София са Рим, Мадрид, Чикаго и Пекин. Климатът на страната е умерено континентален, като на юг често се чувства полъхът на Средиземноморието, на северозапад - на Централна Европа, а на североизток - на руските степи.

Пейзажът на  България предизвиква спонтанната благодарност към Създателя. Той е пленително  разнообразен - ниски, средни и високи планини, хълмове и плата, низини и равнини, котловини и проходи, долини и ливади, заливи и плажове. Планините  Рила и Пирин са от алпийски тип. Тяхната височина надхвърля 2900 м. над морското равнище. Най-дълга е Стара планина, която разделя страната на две обособени части: северна и южна. Наричана още Балкана, тя е "кръстник" на целия полуостров. Горите, широколистни и иглолистни, са много на брой, но не стряскат с  размерите си. Прочутата през Средновековието Велика българска гора (Magna silva bulgarica) е вече легенда. Реките са многочислени, но не особено дълги и пълноводни. Днес  нито една от тях  не е плавателна. Най-дългата река, протичаща изцяло на българска територия, е Искър - 368 км. Северната граница на страната е очертана от река Дунав. Чрез нея България се свързва  с Молдавия, Украйна, Русия, Румъния, Сърбия, Хърватско, Унгария, Словакия, Австрия, Германия и системата на плавателните канали на цяла Европа. Крайморските, крайречните и планински езера и блата са малко на брой и имат скромни размери. Някои от тях са световно признати резервати. На Балканите най-големи са Охридското и Преспанските езера, които са тясно свързани с историята на България. Черноморските острови са с размерите на голям градски двор.

Подземните богатства са експлоатирани от времето на траките.  Почвите са най-вече горски и черноземни. Благодарение на тях, както и на останалите географски и климатични условия, българската земя е със славата на благословена за земеделие още от класическата античност. Тук е култивирана лозата, това е един от центровете, където се формират зеленчукопроизводството и овощарството. Растителният свят е предимно европейски, обогатен чувствително от средиземноморските, кавказки, степни и малоазиатски влияния. Животинският свят е типичен за Европа.

През България минават две от главните европейски "магистрали" на прелетните птици - Via Pontica (по брега на Черно море) и Via Aristotelis (поречието на река Струма и мисленото й продължение на Север).

Във флората и във фауната й има множество ендемити - видове, които не се срещат никъде другаде по света. Освен това в страната съществуват редица резервати - планини, езера, блата и др., които също представляват международен интерес.

 

Можете да коментирате сайта и отделните му страници в профила на Омда във  Фейсбук