мафията на италианците е уж като българската, само че не съвсем. Тяхната например си знае мястото: крие се от полицията, живее в изоставени къщи в дълбоката провинция и не парадира с имущество. Нашата – обратното: колкото повече престъпления е извършила, толкова по-голяма арогантност и недосегаемост демонстрира. Живее в замъци в полите на Витоша, пазарува си църковни санове, научни титли, депутатски постове и обикаля света с накраденото от държавата.

Италианските мафиоти получават доживотни присъди и умират в затвора. Българските мафиоти дефилират с лимузини за по половин милион лева из софийските улици и ако случайно попаднат зад решетките, бързо излизат по „здравословни причини”.

Италианските мафиоти произхождат от семейства с по 10-12 деца. Нашите – от службите на Държавна сигурност.

Италианската мафия не афишира, че върши злодеяния заради „благоденствието на народа” – иначе любима мантра на българските им колеги.

Италианската мафия не се интересува от идеологии, докато българската е идеологическа от нейното създаване.

Италианската мафия корумпира държавните служители. Българската: самата тя е държавен служител.

В италианската полиция ако имаш близки, за които се предполага, че поддържат връзки с мафията, не можеш да започнеш работа. В българската полиция да си мешаш капата (и пачките) с мафията е въпрос на престиж.

В Италия за главата на сицилианския антимафиот Алфонсо Сабела мафията дава 3 милиона евро. Защото се страхува от него и го смята за свой заклет враг. Да сте чули за главата на някой български антимафиот мафията да е поискала 3 милиона евро? 300.000 евро? 300 евро? Или поне 30 евро? Няма и да чуете.

Защото българските антимафиоти – главните прокурори в това число – са свикнали да заявяват, че гражданите не проявяват в нужната степен нетърпимост към корупцията и пречат на работата на прокуратурата. (Това са същите главни прокурори, при които престъпниците влизат с частната си въоръжена охрана и усмивки на национални герои.)

Там, в Италия, семиотикът-философ и литературен критик Умберто Еко отправи призив към правителството да се заеме сериозно с охраната на заплашвания със смърт Роберто Савиано. „Не трябва да оставяме Савиано сам като Фалконе и Борселино”, каза той по националната телевизия и властите го послушаха.

Тук, в България, хлевоусти социолози и think tank специалисти денем претакат от пусто в празно, а нощем си броят хонорарите от поръчкови изследвания.

Още: италианските интелектуалци се обявиха срещу Силвио Берлускони и подписаха петиция в защита на свободата на пресата. Българските интелектуалци празнуват 3-и март с Путин и правят подписки в защита на паметника на съветската армия.

Да се върна на началото. В „Красотата и адът” Савиано пита неговата земя дали е горда да седи в баровете с децата на мафиотите? Да гледа как най-добрите италианци емигрират, а остават примирените? И предупреждава, че нещата отиват все по на зле, затова тя трябва да намери сили за промяна.