Път: : Кой кой е : С

Стефан Софиянски

30 януари 2012г.

Кмет на Столичната община (1995-2005)

Роден на 7 ноември 1951 г. в София.
1974  - завършва Висшия икономически институт (сега УНСС) в София, специалност статистика.
1973 - 1976  - следдипломна квалификация по "Теория на управлението и изследването на операциите".
1973 - 1975 - икономист в Министерството на съобщенията и информацията в управление "Изследвания, анализи и доклади".
1975 - 1991 - икономист в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия; научен сътрудник I степен.
1990-1991 - икономически директор на КФ "СИВИС"
Работи последователно в Министерството на информацията и съобщенията, Института по икономика, информация и управление, и в Агенция "Демокрация".
Ноември 1991 - март 1993 г. - председател на Комитета по пощи и далекосъобщения по времето на правителството на СДС начело с Филип Димитров.
В края на 1993 г. е избран за зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС с ресор вътрешна политика.
1993 - 1994  - член на борда на директорите на Пощенска банка и председател на борда на директорите на х-л "Витоша".
1994 - депутат в 37-ото народно събрание, избран с листата на СДС.
1993 - 1996  - членува в Обединения християндемократически център (ОХДЦ) и е негов председател от май 1993 до юли 1996 г.
Февруари 1995  - зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси; член на постоянната делегация на Народното събрание за връзки с Европейския парламент.
Член на парламентарната Икономическа комисия; избран за кмет на София и освободен като депутат.
1995 - 1999  - кмет на София.
През 1997 г. - от февруари до май - е министър-председател в служебния кабинет, назначен от президента Петър Стоянов.
На 2 юни 1998 г. Националният изпълнителен съвет на СДС взема решение Софиянски да бъде представител на СДС в медийната комисия на Европейския демократичен съюз.
1998 - избран е за вицепрезидент на Европейската асоциация за местна и регионална политика по време на конгреса й в Инсбрук на 4 юли 1998 г.
октомври 1999 г. - избран за кмет на София с втори мандат.
2001 г. - към средата на годината започва да критикува политиката на СДС и иска цялото ръководство, включително Иван Костов, да поеме отговорност за нея, обявява се за диалог и сътрудничество с Национално движение Симеон Втори /НДСВ/, което идва на власт в резултат на парламентарните избори през юни с. г. След като позицията му бива отхвърлена от СДС, в началото на декември Софиянски  учредява своя партия - Съюз на свободните демократи. Като учредители в тази формация се включват много дотогавашни членове и привърженици на СДС, между които и Диляна Грозданова, бивша телевизионна журналистка, депутат в 39-ото НС от групата на НДСВ. (През април 2005 Д. Грозданова напуска поста си на ръководител на предизборния щаб на ССД, политиката и парламента.)
2002 г. - политически лидер на Съюз на свободните демократи
Вицепрезидент на дясната фракция на Конгреса на регионалните и местни власти в Европа
2005 - участва в парламентарните избори в рамките на Български народен съюз (БНС) заедно с Народен съюз на Анастасия Мозер и ВМРО на Красимир Каракачанов. Пред кметския стол, който заема в този момент, предпочита депутатското място (което му осигурява имунитет и спира водените срещу него поне три дела) и става народен представител в 40 народно събрание (от Варна). Съпредседател на Парламентарната група на Български Народен съюз (11 юли 2005).

2011 - дава заявка за завръщане в политиката, обединяване на десните формации и участие в предстоящите избори. Заедно с Бакърджиев, Праматарски, Дилов-син сформира предизборна коалиция Общност на демократичните сили (ОДС).

2016, февруари  - в медийни участия огласява, че работи върху нов идеологически десен проект.

Женен, с 3 дъщери. Владее английски, немски и руски  език.

* * *
През 1999 г. на уебсайта на Столичната община е поместено следното обръщение на Стефан Софиянски по случай празника на София:
"Свободна България записва Трети април 1879 г. като ден, в който избира за своя столица София.
Изминалите оттогава 120 години са само миг за осемхилядолетния ни град. Мнозина от нас помнят дедите си, родени във времето на бездържавност. Със спомена за дедите мигът остава само миг. Най-важният Миг. Защото живеем в него - заедно с хората на страната и с хората на планетата.
Юбилеите очакват възхвала и размисъл. Градът си има своите проблеми - като всеки многолюден, космополитен, Столичен град. Проблемите идват в този свят, за да бъдат видяни и решени. Не за да помрачат Празника - има време за всяко нещо под небето.
Само от нас зависи дали, както в дългата си история, София - столицата на Република България - ще продължи да бъде Градът, който „Расте, но не старее".

 

 ****

От архива на Омда: