Роден на 19 май 1946 г. в София.
Дипломиран е като радиоинженер в Техническия университет в София.
До 1992 г. работи в Научния институт по съобщенията, където стига до научен сътрудник  - първа степен. Има над 40 научни публикации. През 1980 г. е специализирал Честотно планиране и управление, в Женева, а през 1995 г. - Стретегическо управление и ръководство, във Виена.
През 1992 г. навлиза в политиката, като става член на Демократическата партия. През същата година влиза в борда на директорите на БТК, ръководи различни екипи в международни проекти и най-вече на проекта ДОН на ЕБВР.
През периода 1995 - 1996 г. при управлението на БСП е отстранен от всякаква дейност в БТК и работи като независим консултант.
От началото на 1997 г. при служебното правителство на Софиянски става шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения, който пост заема до назначаването му за министър на транспорта и съобщенията през 1999 г. Остава на този пост до 2001 г., когато изтича мандатът на кабинета Костов, а ОДС губят парламентарните избори.
Член е на Върховния партиен съвет на Демократическата партия. През юни 1998 г. е удостоен със специалната награда на "Интърнешънъл Дейта груп" за изключителния му принос към българските телекомуникации.

Женен е и има син. Хоби - бридж, ски и тенис.