Роден на 8 март 1932 г. в Асеновград. 
1956 – завършва математика в СУ. 
1964 – кандидат на математическите науки
1967 – доктор на науките на Математическия институт "Стеклов" в Москва. 
1960 -1961 – специализира числени методи в Московския университет. 
1968 – специализира компютърни науки в Лондон.
1956 - 1958 г. – преподавател по математика 
1958 - 1962 г. – асистент по алгебра в СУ 
1962 - 1968 г. – доцент по числени методи в СУ; професор по математика от 1968 г. 
1970 - 1973 г. – декан на Факултета по математика в СУ 
1973 - 1979 г. – ректор на СУ 
1988 - 1991 г. – зам.-председател на БАН 
1991 - 1993 г. – директор на Центъра по информатика и компютърни технологии към БАН 
1976 - 1989 г. – народен представител в НС на НРБ. 
1990 - участва като един от тримата независими в работата на Кръглата маса.
1992 г. – участвува в изборите за президент (заедно с Огнян Сапарев, който е кандидат за вицепрезидент), но получава само 2,24% от гласовете.
Депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС с листата на БСП.
Председател на 37 НС през 1995-1997. 
1997 - 2000 г. – зам.-председател на 38-ото НС. (Свален от поста през 2000 г. с гласуване в парламента.)
2001 – избран за народен представител от Коалиция за България в 39-ото НС; зам.-председател на НС.  
2002 - 2009 - посланик на Р България в Япония.

През май 2010 по време на протестите на учените от Българската академия на науките срещу заявените от министъра на образованието и науката Сергей Игнатов намерения за разформироване на академията и преминаване на всички изследователски звена на пряко подчинение на министерствата, академик Сендов предлага на министъра и съгласува с него проект за нов Закон за БАН.

Акад. Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, т.нар. „Сендовска система“, на който поставя началото, докато е ректор на Софийския университет. Тази образователна система е въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г.