 ЮЛИЙ ПИНКАС, известен по света под името Жул Паскен, е художник, акварелист, гравьор, виден представител на т.нар. Парижка школа от началото на века. Роден във Видин през 1885 г., натурализиран американец, той завършва живота си със самоубийство през 1930 г. във френската столица. Работи в Германия, Франция, Англия, САЩ, пътува по Европа, Централна Америка, Северна Африка, Палестина. Творбите му представят в свежи, ефирни, нежни по тоналност картини хора от низините - улични продавачи, танцьорки, проститутки и т.н. Картини на Паскен се пазят в Музея на изкуствата в Париж, в Гренобъл, в много частни колекции по света. Жул Паскен, автопортрет |
 ЕЛИАС КАНЕТИ е роден през 1905 в българския град Русе, но семейството му се преселва още в детските му години в Австрия. За живота си в България този немскоезичен писател разказва в автобиографията си "Спасеният език". В своите романи, пиеси, а също така множество есета и миниатюри, големият експериментатор и изследвач на езика разкрива с остри и притчообразни похвати масовата психология. Духовен сродник на Брох и Кафка, Елиас Канети е отличен с Нобелова награда за литература през 1981 г. |
|
Мама казва, че и баба |
 ИСАК ПАСИ е роден през 1928 г. в Пловдив. Талантлив философ и естет, проф. Паси има изключителен принос за приобщаването на българската култура към върховите постижения на европейската философско-естетическа и литературна мисъл (Монтен, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Томас Ман и т.н.). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", гражданин с висок морален авторитет, Исак Паси е човек-институция в българския интелектуален живот и харизматичен наставник на поколения университетски възпитаници. По-важни трудове: "Трагичното", "Смешното", "Немска класическа естетика", "Към философията и живота", "Мисли и мислители". |
 Яко Молхов (29 декември 1915 — 8 април 2001) е сценарист, писател, кинокритик и литературен критик. Роден е във Велинград. Член на РМС. След 9 септември 1944 г. работи последователно като редакто в Студията за игрални филми в Бояна, списание "Киноизкуство", Българска кинематография, Студията за научно-популярни филми, а сетне — завежда отдел "Белетристика" в сп. „Пламък“. Автор е на стотици статии, рецензии, бележки върху творчеството на Димитър Димов, Георги Караславов, Емилиан Станев, Иван Мартинов, Андрей Гуляшки, Цветан Ангелов, А. Т. Твардовски, Б. Н. Полевой, Максим Горки, Иля Еренбург, А. П. Гайдар, Ромен Ролан, Стефан Цвайг и др. Публикува можество рецензии за прожектираните през тези години филми. Автор и съавтор на сценариите за филмите „Той не умира“ (1949), „Кратка изповед“ (1972) и „Захари Стоянов“ (1975). Превежда творби на А. С. Пушкин, В. П. Катаев, Иля Еренбург и др. След 1989 г. Яко Молхов продължава да работи. Отличаваща се негова статия от това време е „Евреи-писатели в съвременната българска литература“, част от сборника „Литературата на малцинствата в България след Освобождението“ (том I). Умира на 8 април 2001 г. в САЩ. |
|
По-известни негови приоизведения: "Съвест" - 1955 г. |
 Математикът д-р СОЛОМОН ПАСИ е син на проф. Исак Паси. Той е роден през 1956 г. в София. Традиционната проевропейска семейна ориентация вероятно има връзка с факта, че г-н Паси-младши е основател и президент на Атлантическия клуб в България (от 1991 г.). В българския печат той стана пословичен със заслужилото си трабантче, в което се е возил дори Манфред Вьорнер, предишният генерален секретар на НАТО. Соломон Паси е свързан с дисидентското движение при тоталитаризма и бе депутат от демократичната опозиция във Великото народно събрание (1990-1991). |
 Композитор, пианист, интерпретатор, педагог - МИЛЧО ЛЕВИЕВ е едно от големите имена в съвременния световен джаз. Той е роден през 1937 г. в Пловдив и е завършил консерваторията в София. След 1976 г., когато става американски гражданин, Левиев е композитор и инструменталист в оркестъра на Дон Елис, в Бевърли хилс и в Хюстън, участник в множество елитни фестивали и турнета в САЩ и Европа. Той е носител на американската награда за рапсодия "Орфей", а през 1982 г. е обявен за най-добър композитор на САЩ. Левиев често използва в творчеството си български фолклорни мотиви. |
|
"Просто никой не ще |
 Живописецът ГРЕДИ АССА е роден през 1954 г. в Плевен, а е завършил в Търново. Сега е преподавател в Художествената академия в София. Има самостоятелни изложби в Хамбург, Будапеща, Виена, Швеция, Швейцария, Германия и др. Някои критици го наричат не съвсем точно "неоекспресионист", макар той да е твърде чужд на "бруталността на изразните средства". Автор на изящни фигурални композиции и портрети, Греди Асса обича закодираната образност, алегоричността, а в някои от творбите му се чувства полъхът на зодиакалността и космическото начало. Освен това той е автор на интересни рисунки с туш. Негови картини има в българските галерии, в Тел Авив, Аахен и др. |
 ИЦХАК ФИНЦИ е роден през 1933 г. в София, където и завършва висшето си театрално образование. Играе в редица театри в столицата и провинцията, както и в много филми. Носител е на наградата за най-добър артист на фестивала за ТВ филми "Златна Прага" (1982). Неговото любимо сценично превъплъщение е големият Малък човек - онова вечно мачкано от Живота и от силните на деня същество, което често предизвиква смеха, но още по-често симпатията и съучастието на зрителя - заради благородството, достойнството, скромността и всеотдайността, с които успява да се справи със своите перипетии. Необикновената популярност на Ицхак Финци, наричан от приятели и публика с интимното Ицко, се дължи несъмнено и на това, че мнозина българи се отъждествяват, съзнателно или не, с неговите герои. |
|
Завършва актьорското си образование във ВИТИЗ.От началото на 90-те години работи в Германия, където е сред най-ангажираните театрални актьори. Сред българските му филми се открояват Лагерът (1990) на Георги Дюлгеров, Забраненият плод (1994) на Красимир Крумов, Опашката на дявола (2000) на Димитър Петков и …И Господ слезе да ни види (2003) на Петър Попзлатев. Сред немскоезичните му филми се откроява Завещанието - австрийското предложение за Оскар за 2002 г. На немска сцена е играл и в постановки на Леонс и Лена, Войцек, Дон Кихот, Федра и Платонов. |
Една от най-популярните български поетеси ДОРА ГАБЕ (1888-1983) е също от еврейски произход. Тя е учила в Софийския университет, следвала е в Женева и Гренобъл. Съпруга е на Боян Пенев – един от големите интелектуалци на България от началото на ХХ век. Много пътува по света. Учредителка на българския ПЕН-клуб. Общественичка. Издава поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени...Извършва стотици преводи от полски, чешки, руски, френски, гръцки. Нейни произведения са превеждани и издавани в над двайсет страни.
ДРАГОМИР АСЕНОВ (истинско име: Жак Нисим Меламед) е писател и драматург. Роден е в град Монтана на 15 май 1926 г. Умира на 19 юни 1981 г. Антифашист. Завършил право, работил в печата. От 1964 година български театри започват да поставят негови пиеси.
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ /рождено име Валери Нисим Меворах/ е роден през 1920 г. в София, където и завършва медицина. 
САМУЕЛ ФИНЦИ е роден през 1966 г. в Пловдив. Син на големия български театрален и филмов актьор Ицхак Финци.
 КИРИЛ МАРИЧКОВ. Композитор, аранжор, автор на текстове, бас китарист, певец.Роден на 30 октомври 1944 г. в София. Основател на групите "Бъндараците" /1962/ и "Щурците" /1966/. През 1990 г. е избран за депутат във Великото народно събрание с листата на СДС. |
|
Проф. Жана Езра Молхова е родена на 29 септември 1922 г. в семейството на Езра Нисим Бенатов – адвокат и Матилда Аврам Бехар – Бенатова – учителка по френски език. От 1964 г. до смъртта си през 2002 г. проф. Молхова чете пълния курс по съвременен английски език в различни български университети – морфология, синтаксис, лексикология, фразеология, прагматика и съпоставителен англо-български анализ. С научните си разработки е един от пионерите на съвременното езикознание в България след Втората световна война. Автор и съавтор е на повече от 100 научни публикации – статии, студии, монографии и учебници. |
|
Панчо Владигеров е представител на така нареченото второ поколение български композитори и има заслугата на основоположник и първомайстор на редица жанрове в българската музика като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио. Съвършеният му оркестров стил го нарежда сред създателите на българския симфонизъм, а изключително богатото му клавирно творчество го поставя на челно място в българската клавирна музика. Основа на творчеството на Владигеров е българският фолклор. |
|
СПИСЪК НА ПО-ИЗВЕСТНИ БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ цар Иван Шишман ДОПЪЛНИТЕЛЕН СПИСЪК НА ПО-ВИДНИ БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ Писатели и журналисти
|
ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ (1899, Цюрих, – 1978, София) е български композитор, пианист, диригент и педагог. Произхожда от смесено българо-еврейско семейство. Бащата Харалан Владигеров е с българска националност, а майка му Елиза, с рождено име Пастернак, произхожда от интелигентно еврейско семейство от Одеса, където обичали музиката.
Twitter
Facebook
