Роден е на 7 юни 1963 г. в Гоце Делчев.
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, след което е адвокат в родния си град.
От 1990 г. е член на Демократическата партия, а от декември 1993 е заместник-председател на партията.
На 26 години става депутат във Великото народно събрание.
През 1991 е депутат в 36-ото народно събрание.
На 29 години става министър на търговията в правителството на Филип Димитров от 20 май до 30 декември 1992 г.
На 30 години става най-младият член на ръководството на Демократическата партия.
В 38-ото народно събрание е депутат от Народен съюз, заместник-председател на Икономическата комисия и делегат в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
На конгреса на ДП на 26-27 февруари 2000 г. Праматарски е избран за председател на партията.
Той е принуден да изслуша много критики по свой адрес - че обезличава ДП, като я превръща в придатък на БЗНС - НС; че е сключил сделка с най-големия си съперник Веселин Методиев за лидерството на партията.
Членът на Висшия партиен съвет /ВПС/ Пламен Цветков заявява, че Праматарски олицетворява стила на недотам доброто зачитане на морала в политиката.
Други съпартийци го обвиняват във вулгарен кариеризъм и прагматизъм.
Праматарски обича да изтъква връзките си с покойния лидер Стефан Савов: "Следвах сляпо политическия нюх на Савов, неговите морални норми."
Критиците му в ДП твърдят, че заради маниерите и поведението му Савов не изпитвал топли чувства към него.
След като е избран за министър без портфейл в правителството на Костов, заявява в интервю : "Мъдростта, многото тежки загуби... сегашният опит, който има в ръководството на СДС и най-вече този на председателя Иван Костов, го има и БЗНС. Има го при мене".
С избора на Праматарски за лидер на ДП и на Веселин Методиев за председател на ВПС, се предотвратява разцеплението на партията. Същевременно за първи път в българската политическа история една партия избира двама лидери. Мнозина в ДП смятат, че този експеримент крие големи опасности. В крайна сметка А. Праматарски остава единствен лидер на ДП.
ДП е партньор на БЗНС - Народен съюз на А. Мозер.
2005 - преди парламентарните избори напуска съюза с А. Мозер и се включва в коалицията ОДС (СДС, Демократическа партия, Движение "Гергьовден", БЗНС НС - БЗНС, ДРОМ). Става депутат в 40 НС от София 25 МИР.
2011 - заедно със Софиянски, Бакърджиев, Дилов-син сформира предизборна коалиция Общност на демократичните сили (ОДС).
Президент на Българската федерация по хандбал.
Женен е и има две деца.