Но този ден, точно преди 25 години, малко преди табелата на Кърджали бяхме ръце върху капака на една от милиционерските коли. И аз, и Тодор Гагалов. Движението и в двете посоки бе спряно. Моят огромен червен куфар бе върху асфалта. Разтворен. И наоколо хвърчаха листове, част от които цивилните събираха, докато униформените ни пребъркваха. Милицията искаше да се сдобие с проекта за програма на "Подкрепа". Макар, че никой от нас, нито за миг не беше помислял да я крие.

Сетне на Гагалов му показаха обратния път към Стара Загора, а мен ме откараха в Окръжното управление. Така и не успяхме да направим предвиденото малко събрание с отец Иван, бог да го прости, с Благой Калъмов и с Пламен Асенов.

Властта вече бе започнала операцията по обезглавяването на профсъюз "Подкрепа" и на Дружеството за защита правата на човека с председател, бай Илия Минев, светла му памет.

На 20 май замина за Франция секретарят на Дружеството и активист на "Подкрепа" Петър Манолов.Три дни по-късно започна масовата гладна на българските турци в Североизточна България. След още три дни прибраха на "Развигор" -- д-р Константин Тренчев, Николай Колев - Босия и Антон Запрянов. Десетина дни по-късно при тях в ареста се озоваха още Тодор Гагалов и отец Христофор Събев.

Властта, обаче не знаеше за едно тайно наше събрание, на което взехме май единственото конспиративно решение. Гагалов стана дубьор на Тренчев, а пък моя милост -- на Гагалов. В случай на арести разбира се.
Малко преди ареста на Гагалов в една юнска нощ отец Бонев ме измъкна с колата си, но през Смолян и повече не се върнах в Кърджали.

Така започна нашето дълго лято. Казвам нашето, защото въпреки, режимът се озъби, много хора събраха кураж и се изправиха срещу него. Ще разкажа за тях през идните дни, но не тук, разбира се, а в блога.