Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишко. 
Учи в Математическа гимназия - Перник. Завършва през 1975 година.

Завършва висше образование  - история - в Софийския университет "Кл. Охридски" през 1981 г.

1988 - защитава дисертация по история.

1996 - доктор на историческите науки.

1981 - 1991 - работи в Института по история на Българската комунистическа партия /БКП/.

Директор на Центъра за исторически и политически изследвания на Висшия съвет на БСП.

Член на БСП от 1981 г.

1994 - 1997 - народен представител в 37-ото народно събрание. Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия.

1996 - Председател на Висшия съвет на БСП. 

1997 - 2001 - депутат в 38-ото НС. Председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001 г.)

2001 - избран за депутат в 39-ото НС. Председател на Парламентарната група на Коалиция за България.

*  *  *

На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21-23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП. На 4 февруари 1997 г. заедно с Николай Добрев – кандидат за премиер, връщат мандата за съставяне на второ правителство на Демократичната левица. С цената на този тежък политически компромис те спасяват гражданския мир в страната след погрома на Народното събрание на 10-11 януари 1997 г. На 43-ия (1 и 2 май 1998 г.) е преизбран за председател на ВС на БСП.

През 1999 г. като лидер на БСП той преценява състоянието на армията - така.

На пленум на БСП  в началото на март 2000 г. се  решава да се създаде Съвет по евроинтеграция, който ще събира материали за хода на преговорите и ще обучава актива на БСП по въпросите на евроинтеграцията. Създаването му е препоръчано от Първанов в нарочен доклад за задачите на БСП в хода на преговорите с ЕС. Той трябва да контролира работата на съвета като негов председател. 

На 44-ия конгрес на партията на 6-7 май 2000 г. отново е избран за председател на БСП с голямо мнозинство.

След успешна кампания печели втория тур на президентските избори на 18 ноември 2001 г. в съперничество с действащия президент Петър Стоянов, с което е избран за президент на Република България. Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г.

Преизбран за президент на изборите през октомври 2006 година. На втория тур негов съперник е Волен Сидеров, като резултатите са 75 на 25 на сто в полза на Първанов. Вторият му мандат започна през януари 2007 година и приключи през януари 2012.

Георги Първанов е автор на инициативата за благотворителна дейност „Българската Коледа“. Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, модернизират се здравни заведения и пр.

Първанов се завръща в БСП. В медиите се появяват очаквания за лидерски сблъсъци в тази партия, освен за политическо бъдеще по модела на предишните президенти - фондация и обществена дейност.

Всъщност Първанов застава начело но ново гражданско движение - АБВ (Алтернатива за българско възраждане), което се превръща в партия АБВ и дори успява да изпрати представители в 43 НС, както и да излъчи министър (Ивайло Калфин) във второто правителство на Бойко Борисов.

Женен, с двама сина. Синът му Ивайло Първанов е собственик на петзвездния хотел „Стримон спа“,

Ползва руски и английски език.

***

От Архива на Омда

Ето как е изглеждал Първанов като лидер през 1998-а през погледа на един политически коментатор - тук.

Президентски избори 2006 в България: вот без изненади?