във Фейсбук

Ognyan Minchev сподели публикация на Alexander Kiossev.

30 април 2016 г.

Тази гледна точка е един от аргументите, които стоят в основата на принципното неприемане на мултикултурализма като визия и практика на малцинствени привилегии и културни права, основаващи се върху групова идентичност. Естествените човешки права и практикуването им като индивидуална свобода и отговорност са гръбнакът на този културен код, който прави възможна европейската модерност и западната цивилизация въобще.

Равенството на индивидите като граждани е невъзможно без публична идентификация на личността. Но то е невъзможно и без свободата на гражданина. Затова бурката е само един от проблемите, които стоят за решаване пред свободните общества, приели да бъдат културно многообразни.

Равенството на жената - във всички измерения на нейното обществено битие, правата на децата, респектът към убежденията и свободата на всеки човек - това са не просто либерални ценности.

Това са ключовите елементи на културния код, който прави възможно съществуването на демократичното общество в страните с европейско-християнска и просвещенска традиция. По този въпрос не е необходимо да се лицемери и да се проповядва съвместимост между демократичната система и традиционалистките норми на нереформирания ислям (тепърва предстои да видим дали реформираният е изобщо възможен).

Европейските ислямисти сами се отказаха от практикуването на демократично лицемерие и открито заявиха исканията си за "Европа на шариата".

Правата и отговорностите в исляма не са на индивида, те са на общността на вярващите - на умма-та. Този културен код не предразполага нито към гражданско битие, нито към гражданско равенство.

Опитите за съвместяване на култури тук са осъдени на неуспех - неуспех в полза на по-силната и на по-агресивната култура. Ние сме задължени да уважаваме и пазим собствените си ценности и правила. Или ценим и практикуваме гражданската свобода, дефинирана в процеса на съзряване на модерното либерално-демократично общество, или се опитваме да направим обща кошара за вълците и агнетата - като утопия на глобално братство чрез пермесивизъм.

Освен всичко друго - в отстояването на собствените ни принципи няма никаква драма. Мулти-културни - много-етнични общества съществуват навсякъде от дълбока древност и социалните технологии на съвместяване на общностните различия са известни - включително и най-новите, от типа на американския melting pot. Имаме на какво да стъпим, имаме и достатъчно опит и знания за да вървим напред.

Спъва ни само собственото ни безпомощно подчинение на поредна идеологическа утопия от псевдо-либерален характер, зародила се в левичарските фантазии на маоистки ориентирани теоретици (като Маркузе), които през бурните 60-те години обявяват новата възможност да се унищожи капитализма - не чрез обуржоазилия се пролетариат, а чрез революцията на "световното село" (по Мао) - чрез "потиснатите малцинства", които ще унищожат "крепостта на реакцията". Остава да добавим и класическата алчност на същата тази европейска буржоазия, която се полакоми за евтина работна ръка и отвори границите на Европа за нарастващ поток от "работници-гости" - гастарбайтери. Докато европейската индустрия имаше нужда от тях - те имаха статута на етно-класа, заела дъното на обществената йерархия. Пост-индустриалната епоха ги де-класира и ги обърна към алтернативни идентификации, враждебни към неприемащото ги общество.

Ето как посрещнахме шариата в Европа.

Alexander Kiossev

8 януари 2015 г.  

Под моя пост за терористичния акт в Париж се разгоря дискусия, дали европейското общество, по-специално френското, е така толерантно, както се представя, защото били забранили бурките. Аз отдавна си имам мнение по този въпрос, сега използвам случая да го споделя.

Имам голям проблем с бурките, не защото са ислямски. А защото крият лицето (нямам никакъв проблем със забрадките, които не го крият), а с това и самоличността на този, който участва в обществения живот. Човекът с бурка, както човекът с маска - мъж или жена, вярващ или не, е анонимен, той не е обществено, гражданско същество, присъства в гражданското пространство само като черно петно. Той не се представя като отговорен индивид, а се слива с типизирана общност, все едно каква е тя. Дори когато говори (или когато вика, когато протестира), той не приема авторство, върху това което казва - бурката и маската отпращат към някакъв предполагаем колектив, който изразява общо, общностно т.е. феодално) мнение.

Ето защо според мен маските трябва да бъдат криминализирани, те изкушават за анонимно-безотговорно поведение, което не е гражданско. Няма никакво значение, че определени маски, или бурки, все едно, са предпочитан начин за обличане в определена религиозна общност. Когато този религиозен навик влезе в противоречие с основни принципи на демокрацията - автономни индивиди, отговорни за своето поведение, пред общественото мнение, морала и закона - тогава религиозният навик се отменя. това няма нищо общо с толерантността и нетолерантността, то е друг проблем .- за самоличността и анонимността, за отгворността и безотговорността