Преди две години някои от Фейсбук-приятелите ми виждаха приемането на "бежанците" много романтично. Че бяха предимно мъже, мюсюлмани, агресивни млади, без документи, но със скъпи телефони, че идваха организирано от терористичен район - това не притесняваше моите толерантни приятели. Бяха по-притеснени от моите притеснения, че тези хора ще донесат терора в Европа. В какво ли не съм била обвинявана - от коравосърдечност до фашизъм.

Днес се случва точно това, от което аз се страхувах (и други хора като мен). Всеки ден някъде в мирна и цивилизована Европа някой мирен местен човек е изнасилен, намушкан, насечен, премазан, изгърмян под варварски крясъци за величието на аллах. И колкото и да е негативна реакцията ми срещу тези хора, мюсюлманите-убийци, двойно повече съм гневна на онези миролюбиви, наивни, немислещи европейци, които направиха ислямската инвазия възможна с глупостта си.

Днес някои от тези хора, наивните и влюбените в собствените си фантастични теории за света, вече признават проблема. Вярно, с половин уста. Някои от тях дори започнаха да говорят за повишение на мерките за сигурност - свободата им била важна, но животът им също бил. Really? Парадоксално, високомерното им отношение към реалистично мислещите хора, които предупреждаваха за тези проблеми, не се е променило. Наивниците не казаха "Сбърках".

Продължават да вярват във фантазиите си и продължават да раздават оценки и епитети.

Само че не аз съм фашистка, а те са глупави. Ако аз съм можела да предвидя последствията, можели са и те. Но не са го направили. Това не е повод за особена гордост със собствения начин на мислене.

И после идва въпросът за демокрацията и толерантността към мнението на другия. А ако другият с решенията и глупостта си застрашава собствената ти сигурност, собствения ти начин на живот, собствения ти физически живот? Колко дълго трябва да го търпиш? И защо да си толерантен към мнение на човек, който не вижда по-далеч от носа си, защото дотам стига гледката през розовите му очила?

Около мен такива хора има малко. Но в обществото са твърде много. И толерантността към глупост е глупост. Животозастрашаваща в нашия случай.