(Самоопределяне във Фейсбук - 06032014)

Напоследък се сдобих с много приятели, които не познавам и които ми се чудят. Та обявявам официално:

Антикомунистка съм и нямам никаква толерантност към насиланаложени режими и идеологии. Вярвам, че човек има право сам да избира мирогледа си, живота си, приятелите си и по възможност - държавата, в която да живее.

Не ми липсва живота в България отпреди 1990 г. - имам лоши спомени от насилието върху младата си личност - вързани коси, униформи и т.н. Не ми липсва нито мнимата сигурност, нито унификацията, нито руските филми за колхозници в петък вечер.

Не харесвам Путин. Учила съм психиатрия, психопатиите не са сред моите ценности. По същата причина не харесвам и представителите на БКП, ДПС, "Атака", "България без цензура" и т.н.

Имам собствено мнение за нещата от живота. То може да е погрешно, но към момента е такова. Не се притеснявам да изразя мнението си, дори когато то не е удобно за много хора. Свикнала съм да не ме разбират и ми е по-важно да съм в мир със собствената си съвест.

Не работя за никой и никой не ми плаща, за да пиша или говоря това, което пиша или говоря. Не членувам в партия, нито симпатизирам на някой в България толкова, че да го следвам сляпо.

Обичам Европа и искам България да прилича на европейските страни. Като се изключи жирафчето Мариус, нищо в Европа не ме притеснява. Евразийските ценности, наложени с войници и танкове, обаче ме притесняват. Това не са моите ценности.

Откъде имам толкова свободно време, защо пиша толкова много, защо чета и защо мисля - защото съм успяла да организирам живота си така, че да завися минимално от други хора. За да мога да мисля, да говоря и да пиша свободно.