Роден на 16 май 1921 г. в София.

Завършва право в Софийски университет "Кл. Охридски". 
Професор, доктор на философските науки.

Бил е представител на България в Икономическата комисия на Европа в Женева към ООН. 

1984 - 1988 г. - ръководи секция "Социология на труда" в Института по социология към Българската академия на науките. Автор е на множество научни публикации предимно по социология на труда.

Един от основателите на дисидентския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България  (3 ноември 1988). Противник на участието на този клуб в СДС. Участва в работата на Кръглата маса. На първото консултативно и на подготвителното заседание - в делегацията на СДС. След това напуска Клуба за гласност и демокрация като отишъл твърде надясно.

Преподавател по социология на труда в СУ "Кл. Охридски".
Съветник в Държавния съвет - в Съвета по човешките ресурси.

1990 - 1998 г. - член на Висшия съвет на БСП и председател на Обединението за социална демокрация /ОСД/ в БСП.

1990 - 1998 г. - депутат в 7-ото велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото народни събрания с листата на БСП.

Един от радетелите за развитието на България като неутрална държава: "Винаги се пита за НАТО или против. Дилемата е за НАТО или неутралитет. Дори Русия да влезе в НАТО, което е твърде малко вероятно, или САЩ да излязат от НАТО, което е още по-малко вероятно, България трябва да бъде неутрална."

Женен, с две деца и трима внуци.

Ползва английски, френски и руски език.

Почина през март 2004 година.