Това са останки от храм на Кибела. Той се намира в източния край на неолитното селище, разкрито на острова в езерото до Дуранкулак. Центърът на селището е с координати - 43º40'09.09"С  28°31'55.15"И.

То е на север от  тайнствените гробници, където видяхме изсечената глава на бик.  Възрастта на храма е около две хиляди и петстотин години. Това не е сериозна възраст, защото селището, изградено с камъни, е на комай осем хиляди години. До 2000 г. беше най-старото в континентална Европа. Стрелката на картата показва къде се намира Езерният град, а с кръгчето е отбелязан районът на гробниците.

На снимка от 2009 година и от друга позиция, обектът изглежда така[1]:

Ето как е изглеждал Островът, фотографиран от самолет в осемдесетте години на 20 век... Снимката е от монографията "Дуранкулак" том 1, 1989, изд. БАН

Тази самолетна снимка е по-добра и е от публикация от 2009 г.[2]

На терена, от брега на езерото, островът е вдясно на снимката:

В момента островът е свързан с брега от насип, направен при първото проучване от средата на седемдесетте години, а по-късно е изграден мост.

Езерният град е недостатъчно проучен. Всичко, за което ще говоря, е на основата на временни находки от експедиции, финансирани от правителството. Разкопки са правени през 1974, 1975, 1996, 2004 все под ръководството на проф. Хенриета Тодорова от Археологическия институт при БАН. През 2015 г. наред с археологически са извършени и геофизически изследвания.

Моите снимки са от 2000 г. и отразяват находките и състоянието на терена след разкопките 1996 г. В тази редакция на доклада  използвам публикувани и непубликувани снимки от други автори от по-късно време, което съм означил.

Не става дума само за Езерния град, а за Поддунавието.