През 19 в. в някои български градове (Котел, Панагюрище, Самоков, Копривщица) започват да се изработват и използват за украса на облекло т. нар. кенета. Този вид плетиво е пренесен от градската култура на Турция и е пример за адаптирането на влиянията отвън в българската народна традиция.

Кенетата се плетат от копринени или памучни конци върху основа от конски косъм, което им придава твърдост и здравина. Широки са 2 до 5 см. Мотивите им са миниатюрни. По дължината на кенето в един ред следват ажурни розетки, цветчета, птичета, човешки фигурки. Тези фини изделия са особено изящна украса за обточване краищата на забрадки, пазви и ръкави на женски ризи.
 

Източник:
Традиционни български костюми и народно изкуство. Национален етнографски музий - Българска академия на науките. Съст. Вяра Ковачева-Костадинова, Мария Сарафова, Марина Черкезова, Надежда Тенева. Снимки: Недялка Крапчева, София Танчева. София УИ "Св. Климент Охридски", 1994.