ВЕЛИКДЕН (Възкресение Христово) започва да се чества още на Велика събота, когато в 23ч. вечерта започва Пасхалната полунощница.
Свещениците в светли одежди запалват свещи и всички богомолци, празнично облечени, ги следват в тържественото Литийно шествие. В полунощ свещеникът запява възкресения тропар „Христос възкръсна от мъртвите", с което обявява Възкресението. Християните се поздравяват с думите „Христос воскресе - Воистина воскресе" и с огъня, взет от храма, по стар обичай се прибират по домовете си.
На следващия ден - неделя е най-великото събитие в историята на християнската църква. В този ден преди обяд се отслужва тържествена вечерня, т. нар. „Второ Възкресение", по време на която се чете на различни езици от Евангелието за явяването на възкръсналия Христос пред апостолите и заръката му да разнасят учението и вестта за Възкресението му сред различни народи.
Свещениците в светли одежди запалват свещи ки богомолци, празнично облечени, ги следват в тър ното Литийно шествие. В полунощ свещеникът запя кресения тропар „Христос възкръсна от мъртвите", обявява Възкресението. Християните се поздравяв; мите „Христос воскресе - Воистина воскресе" и с огън от храма, по стар обичай се прибират по домовете си.
Великден се празнува три дни.
Първият е винаги неделя (празнуването започва още в полунощ с обявяването от свещеника, че Христос е възкръснал), когато всички отиват на тържествената църковна служба. Свещта, която са държали там, донасят запалена в къщи. Тук отговяват, като най-напред хапват по малко яйце и козунак (в миналото - обреден хляб). С този ритуал се слага край на великденските пости. И в къщи, и на улицата се разменят христови поздравления по каноните на православната църква. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието яйце излезе най-силно (борец), той ще бъде най-здрав през годината.
На празника младоженците ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца и великденски козунаци и също получават от домакините.
Според народните обичаи момите, които са се кумичили на Лазаровден, отиват в дома на кумицата с червени яйца и кумичин кравай. Те й целуват ръка и от този момент спират да й говеят (мълчат). След общата трапеза кумицата ги извежда извън селото, където се люлеят за предпазване от змейове, самодиви и женски болести. През трите дни се играе общоселско хоро.
Вторият ден на Великден в някои райони се нарича разтурни понеделник, свързан с обичая размятване на яйца за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците от селото се събират на някоя поляна, застават на две групи една срещу друга и търкалят червени яйца помежду си.
Обичай е през трите дни на празника трапезата у дома да бъде заредена по всяко време, за да се покаже гостоприемство. Между деца и родител и между кумци и кръстници се разменя великденски подарък - яйца и козунак. Така се засвидетелства почит и любов. Поздравът от Великден до Възнесение остава „Христос воскресе - Воистина воскресе" и се спазва 40 дни.
* * *
Седмицата след Великден се нарича Томина /празна, светла/ неделя. Свързана е с първите появления на възкръсналия Христос сред своите ученици и последователи. Когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разпространила, само апостол Тома не повярвал и пожелал да пипне раните от гвоздеите на Исус, за да се убеди във възкръсването му. На осмия ден от възкръсването си Христос му се явил и го накарал сам да се убеди в истината. Оттогава остава изразът „Тома неверни", а този ден е наречен Томина неделя. Седмицата се нарича празна поради забраната да се работи каквото и да е. Томина неделя поставя завършека на великденския празничен цикъл.
* * *
В понеделник след Томина неделя е празникът СОФИНДЕН, който се тачи за предотвратяване на суша. Жените не перат или ако перат, не доизсушават дрехите. Мъжете не копаят, не сеят, за „да не изсъхва храната". Тези забрани се свързват и със здравето на хора и добитък. Не се ядат яйца за предпазване от цирей. Против пъпки и рани на Софинден всички си всички си измиват лицето и ръцете с вода, в която е потопено червено яйце. Не се вари мляко, за „да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани. Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.
- Празнична обредна трапеза за Великден - "От тетрадката на баба" - Българска кухня, Христоматия Омда
- Писани великденски яйца - Добринка Грозданова , Христоматия Омда