Dimitar Mitov-Кomshin за село Комщица

От 25 -ти бях в провинцията - в село Комщица, родното място на склупторката Васка Емануилова, от там съм и аз, от там са родовите ми корени.

Не бях ходил от около 5-6 години.

Селото е с хилядолетна история, от преди новата ера, през него е минавал важен римски път – Белград – Ниш – Пирот, по поречието на река Височка (Височица ), на едноименното плато в подножието на връх Ком от към южната страна, през селото, заобикаляйки източния му склон и продължавайки към Берковица, Лом, Монтана, Видин. Имаше и останки от римска крепост над селото. Там имам прекрасни детски спомени – всяка ваканция бях при дядо и баба.

Селото кипеше от живот, основният им поминък беше животновъдството и по-специално - овцевъдство. Имаше 3 мандри и прекрасен кашкавал - световно известен, сирене и масло. Дворовете – чисти, подредени, специални места за боклук, водите на реката - прозрачни и гъмжащи от риба, по- специално мрена, а в горната, изворната й част балканска пастърва!

Хората от селото се познаваха, обикновено населяваха родова територия и са били над 1000 жители, с училище, възникнало през 1850 година и черква с най-прекрасните стенописи от втората половина на Възраждането в Западна България, обявена за културна ценост. Дало е известни личности ,2 академици, инжинери, лекари, художници не един и двама, архитекти, занаятчии и офицери...

Помня как възрастните тогава за мене хора ме впечатляваха с изрази като: „ Добра среща, дал ти Бог добро, Бог да те благослови“ и тем подобни. От тях лъхаше благородство и уважение един към друг - вероятно е имало и негативизми, но те са били толкова рядко и малко, че не са се забелязвали, камо ли от моя детски поглед.

Нещо, което пропуснах - възрастните хора се прекланяха пред природата, ползвайки я те я бранеха, пазеха и обожаваха! Къщата на баба ми беше в долния край на селото, сиреч реката минаваше през цялото село, а тя ме караше да й донеса вода от реката, защото от нея ставал по-хубав качамака!

Сега, разхождайки се из селото с тези детски спомени в главата си и виждайки запустялите сокаци, самопорутилите се къщи, ми е тъжно и тъпо!

Останалите около петдесетина човека, някои виладжии, вече изкарали отпадачните си води и канализации в реката, поголовна сеч на дървесина от горите (разбира се не от живущите), в мен бушува негодувание и тормоз от един единствен въпрос - ЗАЩО ЗА БОГА?, Защо се случва това, това ли е цивилизационният европейски път, кои сме ние, как така се променихме тотално, ще ни познаят и припознаят дедите ни, като тяхни наследници?!

И единственият отговор, който намирам, това е безхаберността и алчността, които са ни завладяли! Забравили сме извечните си родови и човешки ценности, подаваме се на медийни манипулации и партийни пристрастия леко, лесно и емоционално!

В подтвърждение на по-горното, ще споделя и възмущението си от едно предаване тази сутрин по Канал 7 дни, един млад мъж обясняваше как с какви имена трябва да се кръщават децата ни и там не се спомена нито едно българско име, там се експонираха и внушаваха имена, далечни от традиции и родова памет /Давид, Аврам .../! За мен това е ПОЗОР!!! 

За съжаление това изглежда е повсеместно по селата в цяла България, от което ми става още по-тъжно и по-болно! Както е в Комщица – изчезват селища с хилядолетни традици, заличаваме се родово и като памет, и като традиции!

Страх ме е да не изчезнем тотално и като народ, така както сме тръгнали!