Петър Антонов Дертлиев

Роден е на 7 април 1916 г. в с. Писарево, Ловешка област. 

Баща му Антон Дертлиев е основен учител, един от лидерите на Профсъюза  на учителите - БУС. В книгата си "Нещо като автобиография" заявява, че е социалдемократ от юноша. Животът му е преминал в стачки, вдигане на трибуни - ту в съюз, ту в противоборство с комунистите. В резултат на това през 1938 г. е следствен за нелегално печатане на материали по време на изборите. Не е осъден. 

През 1941 г. завършва медицина. 

През 1945 г. е назначен за асистент в катедрата по анатомия на Медицинския факултет. След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж. 

Заради опозиционната си дейност през 1946 г. е изпратен в лагер "Росица". Същата година е избран за народен представител във Великото народно събрание. На 1 юли 1948 г. с решение на президиума на Народното събрание е отнет депутатския имунитет на Дертлиев. Осъден е на 10 г. затвор. Следват: лагер "Венчан", два пъти "Белене", Плевенският затвор, наказателното отделение и затворът за рецидивисти в Пазарджик.

От февруари 1957 работи в продължение на 7 години в тубдиспансера за деца в Трявна и в Перник.

От 1963 г. до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинската академия.

След 10 ноември 1989 г. е един от инициаторите за възстановяването на Българската социалдемократическа партия /БСДП/  и за включването й в Съюза на демократичните сили /СДС/.

Председател на БСДП от възстановяването на БСДП на 26.11. 1989 г. до кончината си. Участва в работата на Кръглата маса.

1990 г. - депутат във 7-мото велико народно събрание, избран с листата на СДС. Кандидат на СДС за президент на страната, БСП не приема кандидатурата с мотива, че Дертлиев е краен антикомунист. Подписва новата конституция на Република България и не одобрява бойкота на 39-те народни представители от СДС, напуснали парламента.

От излизането на БСДП от коалицията СДС през 1991 г. Дертлиев се стреми към обединяване на извънпарламентарните партии - от напусналите СДС и други умерени политически сили - в политически център, алтернатива на БСП и СДС. През 1993 г. той прокарва и успява да наложи  линията на отваряне на БСДП и към лявото пространство, където да се конкурира с БСП за влияние. Привлича бивши членове на БСП /от СДК "Европа"/ в Социалдемократическия съюз към БСДП. Опитва се да сформира силно социалдемократическо ядро, около което да се обедини политическият център, и до голяма степен постига това със създаването на Съвет за сътрудничество с участието на Алтернативната социаллиберална партия, Гражданско обединение за републиката, Зелената партия, Екогласност и др. Винаги е бил категорично против коалиция с БСП.
1994 г. - пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката /ДАР/.

На 21-22 ноември 1998 г. във Варна се провежда Извънреден  43-ти конгрес на БСДП, на който  д-р Дертлиев не се кандидатира за председателското място и за председател на партията е избран Петър Агов. Д-р Дертлиев става почетен председател на БСДП и председател на Съюз "Социалдемокрация", в който влизат БСДП и ОБТ.

Женен, има две дъщери и четирима внуци. Едната от дъщерите му живее в Канада. Владее английски, френски и руски.

Издал е две автобиографични книги.

Петър Дертлиев почина в края на 2000 г. На негово име е кръстен един булевард в София.

Реч на д-р Дертлиев на 44-ия конгрес на БСП...

_________________________________

(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.)

СПРАВКА

за Петър Антонов Дертлиев

- бивш член на ръководството на БРСДП /о/

Петър Антонов Дертлиев е роден на 7.05.1916 г. в с. Писарево, Ловешка област, българин, български гражданин, осъждан, женен, има висше медицинско образование, пенсионер, живее в гр. София, ......... безпартиен.

Произхожда от богато реакционно семейство. Родителите му са починали.

Дъщеря му Антоанета Петрова Дертлиева - Силва е родена на 25.02.1948 г. в гр. София, българка, канадска гражданка, неосъждана, с висше образование, омъжена, намира се в Канада.

Зет на Дертлиев /съпруг на дъщеря му/ е Жозеф Милтон Силва, роден на 6.05.1946 г. в Шри Ланка, по народност цейлонец, канадски гражданин, намира се в Канада.

Преди 9.09.1944 г. Петър Дертлиев е бил член на социал-демократическата партия. След 9.09. е членувал в БРСДП, при разцеплението, на която е преминал в БСДП /о/. Един от основателите е на ССМ /о/ Съюз на социалистическата младеж, а също така е член на ЦК на БСДП/ За активна опозиционерска дейност през 1946 година е въдворен в ТВО. През 1948 г. за контрареволюционна дейност е осъден на 10 години лишаване на свобода.

В затвора е стоял на вражески позиции.

След изтърпяване на наказанието през 1957 г. се установява постоянно в гр. Трявна, където работи като лекар до 1961 г. От 1961 година насам живее в гр. София.

През 1978 година Дертлиев заминава на гости при дъщеря си в Канада. Там провежда множество срещи с емигранти - бивши легионери, социалдемократи и други членове на вражеската емиграция.

След завръщането си от Канада Дертлиев продължава да отстоява старите си политически позиции и да обработва в антисоциалистически дух бившите си съидейници и нелоялно настроени граждани. Изказванията му по повод различни политически мероприятия, провеждани от страна на БКП и правителството се отличават със злостно критикарство и ненавист.

София, 29.11.1989 г.