Днес Чипровци е малко градче. с голяма история. Предполага се, че селището получава специални привилегии към XIII в., когато в него се установяват саксонски рудари. С времето немците се побългаряват, но позициите на католицизма в града непрекъснато се засилват поради усилената дейност на францисканските монаси. За един дълъг период Чипровци е седалище на Българската католическа кустодия, която включва селища от днешните земи на Унгария и Румъния. Той е един от центровете на католическата пропаганда на Балканите и в Източна Европа.
Въз основа на рудодобива и обработката на метали през XVI-XVII в. в Чипровци процъфтяват занаятите, а заедно с тях и търговията. Изнасят се стоки за Централна и Източна Европа. Стопанското благополучие води до възраждане на духовния и културния живот. По едно или друго време в Чипровци се заселват някои от преживелите турското нашествие представители на българската аристокрация.
В началото на ХVII век е създадено светско училище, в което се преподава на български и латински. Половината от населението са католици, другата половина - православни, но в труд, обичаи и обществен живот всички те са българи.
В града се въздигат известни родове, чиито синове учат предимно в Италия, достигат висши църковни санове, занимават се с различни науки, отдават се на обществено-политически живот на Запад. Приемани са от папата и управляващите дворове. Издават книги. Те са част от европейската аристокрация, която е обединена от общи ценности и език. Чипровци става един от политическите и духовни центрове на България.
Особено типична за чипровчани е политическата агитация по европейските дворове, където пледират за военна помощ при евентуално въстание за възстановяване на българската държава.
През 1688 г., след тежките поражения, нанесени на Турция от австро-полско-венецианската коалиция, чипровските водачи решават, че моментът е дошъл. Българите от цялата област хващат оръжието. Избухва Чипровското въстание, което е договорено с коалицията. Но военно-политическата конюнктура се променя. Въстанието е оставено без подкрепа от войските на коалицията. То е жестоко смазано от озлобените от неотдавнашните си поражения еничари. Цялата област е съсипана, а много от жителите й избягват в съседните християнски държави.
Има историци, които смятат, че поражението на Чипровското въстание, е било решаващо за обществените нагласи в България. До този момент българите са разчитали на помощ от Запада, за да се освободят от мюсюлманския гнет. Подир въстанието погледите се обръщат към въздигаща се Русия.
След тази катастрофа Чипровци и регионът постепенно се възстановяват. По редица, предимно икономически причини, Чипровци никога вече не достига предишната си значимост за страната.
Занаятчийската традиция обаче е жизнена и до наше време. Особено впечатление правят чипровските килими, които с пъстрите си шарки са знак за отминала епоха, чиято поука е важна за България и Западния свят.
Път: : Склад : Рафт "Земята на българите" : Земята на българите : Природни и туристически обекти : Туристически обекти |
Чипровци
12 май 1998г.