В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ИСТОРИЯТА
Земите на съвременна България са населени още от палеолита. Археологическите разкопки потвърждават непрекъснатост в развитието на местното население, което постоянно се интегрира с различни пришълци. Разкрити са селища, в които животът не е прекъсвал от ранния палеолит до ранната желязна епоха, а от следващия период са останали множество доказателства за приемственост. Така че днешните българи са преки потомци на първите хора по нашите земи. Край Варна през 1972 г. бе намерено най-старото златно съкровище в Европа (от епохата на халколита, т.е. отпреди 80 века). Сред предметите, чието общо тегло е 1516 грама, има и владетелски символи, което означава, че в най-дълбока древност в този район е съществувало неизвестно държавно образувание. На две места в днешната територия на България са открити образци на писменост от ІV хилядолетие пр. Хр. Това е каменна плочка, на която в четири реда са изписани 24, все още неразчетени знака, както и кръгъл печат от същия период. Подобен артефакт е открит и в крайдунавския регион на Румъния.
Основана през 632 г.от кан Кубрат днешна България е една от най-старите европейски държави. Тя е приемник и продължител на предходните държави на българите и траките.
--------------------------------------------------------------------------------
ТРАКИ, ЕЛИНИ, РИМЛЯНИ...
Според сведенията от писмената епоха най-старото коренно население на Източните Балкани са траките. Този, както свидетелства Херодот, най-многоброен след индийците народ, дава на класическата древност боговете Дионисий, Хефест, Артемида, Кибела, Арес... Траки са Орфей и Спартак. Траки участват в Троянската война на страната на ахейците. Без съмнение тракийската култура е част от основите на съвременната цивилизация.
Одриското царство (VІІІ-І в. пр. Хр.) е най-голямата тракийска държава, но преди, по време и след нея съществуват множество тракийски княжества. Последният владетел на тракийското племе сапеи Реметалк III е убит от римляните през 44/45 г. Основите на българската поселищна система са положени от траките. Тракийски храмове, царски погребения и съкровища са откривани в днешни дворове.
Най-големите златни съкровища в музеите на съвременна България са тракийски. Това злато е само един от веществените знаци на наследството, което са приели българите от своите велики предци. Ако желаете да научите повече за някои от тракийските съкровища вижте...
От VII-VI в. пр.н.е. тече процес на елинска колонизация на българското Черноморие. Повечето от днешните български крайморски градове са основани като колонии на елински полиси. През IV в. пр.н.е. голяма част от територията на съвременна България е завладяна от македоните-елини на Филип II и неговия син Александър Велики. С армията на Александър тракийските отряди стигат до Египет, Персия и Индия...
През I в. от н.е. идва ред на римските цезари и техните легиони. Основните магистрали на днешна България често следват пътищата, постлани от римляните с каменни плочи. Но линиите на самите пътища са тракийски. Пак римляните на основата на тракийски селища издигат внушителни градове. Част от траките възприемат латинския език и културата на империята.
От IV в. Балканският полуостров за столетия напред е под властта на Византия, влизайки в кръга на нейната цивилизация. Тогава траките са елинизирани и християнизирани.
Така вкратце изглежда историята на Мизия, Тракия и Македония - трите "класически" области, в които се разпростира етническият ареал на българския народ.
--------------------------------------------------------------------------------
ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ
При Великото преселение на народите през тези земи минават и оставят своите следи десетки племена, много от които после отиват на Запад, като участват във формирането на съвременните европейски народи. От всички тези придвижвания най-голямо значение има нашествието на славяните. В началото на VII в. те вече са се пръснали и смесили с населението по целия полуостров, достигайки чак до Пелопонес. В Северозападните Балкани се настаняват предците на днешните сърби, черногорци, хървати и словенци, а в източните райони - на славянските племена от българската група.
През последната четвърт на века в района на Дунавската делта се появяват прабългарите - народ вероятно от ирански произход.
Българите имат своя държава, основана от Кубрат през 632 г. със столица Фанагория. При една война с хазарите, България е разделена на две. Източната е в Поволжието, а западната - на Балканите. Балканската България слага началото на днешна България. Неин пръв кан е Аспарух. А първият й мирен договор с Византия е подписан през 681 г.
Така прабългарската аристокрация става онзи държавнотворчески елемент, чиято роля е аналогична на Рюриковите викинги в Киевската Рус или на норманите на Уилям Завоевателя в Англия. Независимо от ключовите си позиции във феодалната йерархия прабългарите са постепенно славянизирани, както впрочем става и с другите етноси, включително с траките. Може да се предполага, че славянизацията на цялото население е било държавна политика на България, така както елинизацията на населението във Византия.
--------------------------------------------------------------------------------
ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Тя съществува от 681 до 1018 г. През този период България приема християнството като държавна религия (865 год.), а през Х век българският княз Симеон получава царски скиптър от Константинопол. България е призната за царство от папата и Свещената римска империя.
През 893 година славянският език е обявен за офциален държавен. До този момент е гръцкият. Извършени са първите преводи на Светото писание и на служебните книги. Старобългарският става език на църквата, литературата и администрацията в редица славянски и неславянски страни. Претърпяла еволюция, старобългарската азбука, наречена кирилица, се използва и днес в България, Сърбия, Белорусия, Украйна, Русия и др.
През 1018 г. император Василий II Българоубиец превзема България и я превръща в провинция на Византийската империя.
--------------------------------------------------------------------------------
ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Второто българско царство (1185-1396 г.) възниква след успешно въстание на българската аристокрация. Започва царуването на династията на Асеневци. Те определят за столица град Велико Търново. На тази държава историята отсъжда да изиграе важна роля при нашествието на османските мюсюлмани. С цената на своята независимост християнска България препятства експанзията на султаните в Европа.
--------------------------------------------------------------------------------
ОСМАНСКА ПРОВИНЦИЯ
Пет века България е провинция на Османската империя под името Румелия (земя на Рим). При завладяването е унищожена аристокрацията, премахната е българската администрация, а султаните, които дълго време не правят разлика между населяващите Балканите народи, лишават българската църква от самостоятелността и патриаршеския й ранг и я поставят под управлението на гръцката Константинополска патриаршия. През този период обикновените български селяни, занаятчии, търговци и духовенство минават през изпитания, които изграждат у тях съзнанието за отговорност пред своята идентичност, род, вяра, духовност, култура, история... Българите поддържат и доизграждат своите манастири, възстановяват градовете си, развиват занаятите и търговията, създават забележителна за времето си просветна система на общинска издръжка, творят уникален фолклор... Те излъчват духовни и политически водачи от европейска мяра, създават новобългарския книжовен език, отвоюват наново църковната си независимост (1870 г.), организират национално-освободителното си движение, чийто своеобразен връх е Априлското въстание от 1876 г. Това въстание има световен отзвук. Неговото потушаване е пряката причина за мащабна международна намеса, кулминирала в обявяването на освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г... Краят на османското владичество, българското Възраждане и национално-освободителните борби намират отражение в класически произведения на новобългарската литература.
Българският народ е един от най-старите народи на Европа и е единственият, който влиза във века на създаване на националните държави без своя аристокрация.
--------------------------------------------------------------------------------
ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Третата българска държава води своето начало от Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, установени от нарочна международна комисия, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили - Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т. нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Той създава възел от проблеми, превърнали Балканите в "барутен погреб" на Европа. Тъкмо тук е началото на онзи процес, означаван с международния термин "балканизация". Ето защо пословичната "балканизация" не е плод на манталитета на балканските народи и държави, а е пряк резултат от своеволията на Великите сили.
В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.
България успява да си върне Южна България чрез безкръвен преврат през 1885 г. и част от Македония след Балканските войни от 1912-1913 г. Неосъщественият идеал за национално обединение предопределя присъединяването на България към Централните сили през Първата и към Германия през Втората световна война. Блянът и болката за Македония (разпокъсана между Гърция и Сърбия), които са живи и до днес, са платени от българите с две въстания и четири войни.
Но официална България, както и широката общественост, приемат днешните реалности такива, каквито са. Националният въпрос на българите е решим в идеала на Обединена Европа.
--------------------------------------------------------------------------------
КАПИТАЛИЗМЪТ
След възстановяването на националната държава през 1878 г. България е конституционна монархия с демократично устройство и бързоразвиваща се икономика. Процесите на успешно съзидание са прекъснати в резултат на авантюризма на цар Фердинанд, довели до катастрофите от 1913 (когато страната трябва да воюва срещу Сърбия, Черна гора, Гърция, Турция и Румъния едновременно) и от 1918 г. (срещу държавите от Антантата). На два пъти - през 1923 и 1934 г. - демократично избрани правителства са свалени чрез преврати, установили авторитарни режими. Тридесетте години на нашия век са периодът на стабилно стопанско развитие в новата история на страната. Военното участие на България във Втората световна война се ограничава главно до администрирането на Македония. България е единственият съюзник на Германия, който не допуска унищожаването на своите граждани-евреи. Благодарение на цар Борис III и на правителствата, на българска територия не са се водили военни действия. След нахлуването на Червената армия в страната в началото на септември 1944 г., българската армия воюва срещу хитлеристите, достигайки до Австрия.
--------------------------------------------------------------------------------
КОМУНИЗМЪТ
След Втората световна война, в резултат на споразуменията между Сталин, Чърчил и Рузвелт, България влиза в сферата на влияние на Съветския съюз.
Благодарение на централизираните ресурси България успява сравнително успешно да реши проблеми, свързани с индустриализацията, образованието и социалното дело. В течение на няколко десетилетия страната става един от основните стопански партньори на бившия Съветски съюз. Българските стоки се продават от Балтика до Пасифика.
Мащабното за размерите на страната развитие е за сметка на свободите и правата на гражданите. Икономиката е военизирана и едностранно обвързана със съветския пазар и съветските суровини. Няма неправителствени организации. Индивидуалната инициатива е потисната.
На няколко пъти властта на БКП прибягва до масови репресивни мерки:
- При унищожаването на политическата опозиция.
- При насилственото (по нареждане на Сталин) "македонизиране" на българите в Пиринска Македония, когато на българите се забранява да говорят на книжовния български и се обучават в съчинен "македонски език". Извършва се ХОЛОБЛАСТИРАНЕ на българската нация.
- При национализацията на индустрията и едрата градска собственост.
- При колективизацията на селското стопанство.
- При така наречения Възродителен процес, когато насилствено се българизират етнически турци и им се забранява да говорят на турски и да прилагат мюсюлманските си обичаи.
--------------------------------------------------------------------------------
В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА
От 10 ноември 1989 година насам, когато под натиска на вътрешните и международните обстоятелства дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков беше принуден да подаде оставка, България поема отново по пътя на демократичното развитие. Тя е многопартийна държава и е парламентарна република.
3 януари 1990 г. - 14 май 1990 г. - Кръгла маса между ръководството на БКП и представители на новозародилата се опозиция. В България са възстановени правата и собствеността на старите партии. Българските турци се ползват с всички права наравно с останалите граждани.
Българското обществено мнение е запознато с идеите на Сталин да създаде "македонска нация", "добруджанска нация" и сръбската идея за "шопска нация".
10-17 юни 1990 г. - първи свободни избори за парламент.
12 юли 1991 г. - приета е нова демократична конституция.
13 октомври 1991 г. - първи свободни избори за местни органи на властта. Върната е отнетата при национализацията и колективизацията частна собственост.
Януари 1992 г. - първи свободни президентски избори. За държавен глава е избран Желю Желев.
България има работеща пазарна икономика. Член е на НАТО и на Европейския съюз.
Twitter
Facebook
