Александър Димов Божков

 Роден е на 9 август 1951 г. в София. 

Завършил е американски колеж в Багдад. 

През 1974 г. завършва Висшия машинно-електротехнически институт (сега Технически университет) в София, специалност машинно инженерство. 

Работи 4 г. в Либия като контролен инженер (супервайзер) към тамошното Министерство на благоустройството. 

1975 - 1991 г. - проектант в Софпроект; печели конкурс за научен сътрудник в Института по строителни материали,където специализира в областта на енергийната ефективност и опазването на околната среда; главен експерт в Министерството на териториалното развитие, жилищна политика и строителство. 

1992 - 1993 г. - ръководител на сектор "Строителна индустрия" в Министерството на териториалното развитие, жилищна политика и строителство. 

1992 - 1993 г.  - основател и първи изпълнителен директор на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. 

От октомври 1994 г. е заместник-председател на Обединения християндемократически център /в СДС/. 

Член е на Националния изпълнителен съвет на СДС от април 1995 до май 2000. 
1994 - 1997 г. - депутат от Добрич в 37-ото народно събрание в ПГ на СДС. 
Зам.-председател на парламентарната Икономическа комисия в 37 НС. Председател на Подкомисията по приватизация..  Зам.-председател на Българската интерпарламентарна група 1995 - 1996 г. 

От април 1995 г. до февруари 1997 г. е зам.-председател на СДС.

От февруари 1997 г. - в служебното правителство на Софиянски и после  вицепремиер и министър на промишлеността  в кабинета на ОДС начело с Иван Костов до декември 1999 г., когато е освободен от поста на министър и вицепремиер по предложение на  Костов за структурни и персонални промени в правителството. 

На 23 декември 1999 правителството определи бившия вицепремиер и министър на промишлеността Александър Божков за главен проговарящ с ЕС.
На 9 юни 2000 г. подава оставка от поста главен преговарящ на България с ЕС по искане на премиера Костов.

Съдиректор на Центъра за икономическо развитие.

Води радиопредавания ("Музика за душата" по Дарик радио) и вестникарски рубрики (в. "Дневник"). Член на настоятелството на Нов български университет (от 2005), води там  и курс по "Изкуство на преговорите". Член на Управителния съвет на Института за образователни политики и изследвания.

Има публикации в специализирани издания по теми в областта на топлинните процеси в строителната индустрия, както и множество аналитични публикации на политически и икономически теми в редица печатни и електронни медии. Издал е сборниците "Мисли за душата", "Още мисли за душата", "Държавата срещу реформите".

Издаваният от Центъра за икономическо развитие в продължение на няколко години доклад "Икономиката на България" е под негова редакция.

Женен, има дъщеря. Ползва английски, немски, френски и руски език.

Изключително музикален и комуникативен. 

Починал след продължително боледуване на 23 август 2009 г., водил с несломим дух и до край битката с болестта.