Път: : Кой кой е : Б

Петър Берон

 Биолог, еколог, политик, публицист и общественик. 

Петър Кирилов Берон е роден в София на 14 март 1940 г.  Потомък на доктор Петър Берон - създателят на "Рибния буквар".  Израства в среда на интелектуалци и патриоти.

Завършва Биолого-геолого-географския факултет в СУ "Кл. Охридски". 

От 1963 до 1969 г. е биолог в Института по зоология към БАН.  От 1969 до 1978 г. е научен сътрудник в същия институт, а през 1978 г. става старши научен сътрудник и завежда секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.  От 1975 г. е доктор на биологическите науки.

 

Портрет-шарж от неизвестен 
автор, продаван по сергии 
през пролетта на 1990 г.

 Пещерняк. Спускал се е в десетки пещери по цял свят. Познава отлично всички български пещери. Председател на Българската федерация по спелеология към Българския туристически съюз (БТС) от 1985 година. От 1990 става  заместник-председател на Българския туристически съюз.  Председател на БТС по това време е Андрей Луканов, което не означава, че между двамата е имало  "крепка дружба".  

От 1993 година до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей. Ръководител и участник в много експедиции в 85 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка и Нова Гвинея. Три години е бил управител на резерват в Нигерия.

Започва политическата си дейност от независимото сдружение "Екогласност" през пролетта на 1989 г. Участва в работата на Кръглата маса. Секретар на СДС от основаването му (7 декември 1989) до избирането му за председател на синята коалиция (3 август 1990 - ноември 1990, когато подава оставка. На 11 декември на негово място е избран Филип Димитров).

В първите свободни избори (юни 1990) става народен представител в 7-ото велико народно събрание с листата на СДС. Петър Берон беше избран за председател на НКС на СДС, след като Желев стана президент. Той, по подобие на Желев, оглави и Парламентарния съюз на демократичните сили (ПСДС), който се състоеше от парламентарните групи на партиите членки на СДС. По негово време рейтинга на СДС далеч надмина рейтинга на БСП.

Тогава започна  скандалът с неговото досие.

По времето на Студената война всички учени, които пътунаха зад граница, бяха задължени при завръщането си да представят писмени доклади пред Службите къде са били, с кого са се срещали и да правят оценки за състоянието на държавата, в която са били. Всички! По същия начин са постъпвали и  Службите на Западните страни. Всеки "техен" учен посетил "комунистическия лагер" е докладвал по подобен въпросник.

А що се отнася до "Екогласност" и останалите неформали, съществуваше общоприет принцип: не вършим нищо незаконно и нелегално, който е викан и разпитван от Службите разказва всичко.

Не съм виждал "досието" на Петър Берон, но си обяснявам механизма на неговото сътрудничество с ДС и съдържанието на "доносите му".  Разбира се, че той не можеше да остане председател на СДС, но подетата кампания срещу него надмина всякаква мяра и започна, когато се очерта възможността СДС да състави правителство начело с него, а той самия направи серия от остри атаки срещу Лукановото правителство.

Подписва новата конституция на България.

В президентските избори през 1992 г. се кандидатира за вицепрезидент на кандидата за президент Жорж Ганчев – лидер на Бизнесблока. Двамата нямат подкрепата на основните политически сили, но са колоритна и убедителна двойка. Класират се на трето място със забележителните 17% от гласовете.

През последните години Берон продължава научната си работа – осъществил е множество изследователски експедиции, открива за науката и описва неизвестни видове насекоми, организира фотоизложби и уникални колекции в Националния природонаучен музей.

На 11 ноември 2001 г. участва като кандидат за президент в президентските избори, като събира 31560  гласа /1,11% от гласувалите/.

Заместник-председател на Съюза на патриотичните сили и воините от запаса "Защита". 

2005 - участва в парламентарните избори на 25 юни като кандидат от новосъздадената коалиция "Атака", оглавявана от Волен Сидеров, и става депутат в 40 народно събрание. Избран е за заместник-председател на парламента на ротационен принцип. Напуска "Атака" и се обявява за независим.

2006 - участва в президентските избори като кандидат за президент (в двойка със Стела Банкова -  за вицепрезидент)

Автор е на научни и публицистични трудове. Владее френски, английски и руски език. Семеен,  има син Владимир.

 

 
 
 
Деян Кюранов, Петър Берон, Мони Паси и сестра му в градинката пред "Кристал", по времето на подписката на Екогласност за проекта "Рила-Места" - 14 октомври 1989 година.
(личен архив на Деян Кюранов)