Димитър Иванов Баталов е роден на 15 май 1931 г. в село Каравелово, Карловско. Останал без майка на една година.

Един от най-младите членове на Земеделския младежки съюз /ЗМС/  от 9 юни 1945 г.

Завършва средно  образование в Първа мъжка гимназия в Пловдив.

От януари 1951 до декември 1960 г. е в затвора по политически причини.  Настоявал е за разрешаване на дейността на БЗНС "Никола Петков". През 1950 г.  е принуден да се  укрива заради участие във възстановяване на ЗМС, а следващата година  е заловен и осъден на 15 г. по чл. 70 ал. 1. За същата дейност двамата му братя, по-големи от него, са осъдени на смърт и разстреляни в един ден. Надзирателите честитят на Димитър новината. По това време бащата  на тримата братя излежава петгодишна присъда на остров Белене. И той получава поздравления. Баща му е починал в затвора. Третият му брат също е репресиран.

Детайл в драмата, е че единият от братята - Иван Иванов Баталов, който е завършил медицина и е вече стажант, преди 9 септември е бил партизанин под името Чавдар във Втора Средногорска бригада "Васил Левски". Бащата, изявен ляв земеделец, е ятак на същата бригада. Ятаци са още дядото, другият брат и самият  Димитър. Той е пък най-младият ятак. Голяма чест! На 9 септември 1944 година го носят на ръце. Семейство Баталови са празнували, защото са сред гордите победители...

В затвора Димитър Баталов често е малтретиран. Но е имал и късмет. При спешна нужда (спукан апендикс и последвала остра криза) около него, в Белене, се оказали двама затворници-лекари - социалдемократът д-р Петър Дертлиев и легионерът д-р Никола Грозев (1919-2003) - от процеса Легионерски център. Те му направили спешна операция при полеви условия с подръчни средства и материали. Лежи Димитър между живота и смъртта. Баща му, лагерник в съседен отряд, научил и помолил да му позволят да види сина си. Позволили му. Бащата, за да не отиде с празни ръце, намерил  една глава кръмно цвекло, сварил я и с цвеклото под мишница застанал до болния си син: "Как си сине?"
След освобождаването през 1960 г. Баталов е работил в горско стопанство, строителството и търговията.

Завършил е Висшия икономически институт. До 1989 г. е стоковед в "Промишлени стоки" - Пловдив.

През 1989 година беше сред инициаторите за възстановяване на БЗНС "Никола Петков". Името му се чу по западните радиостанции. През август 1989 г.той учреди и оглави Клуба на репресираните след 1945 година. Беше от създателите на СДС. Член на първия Координационен съвет на СДС.

Участваше в заседанията на Кръглата маса през 1990 година.

1990 - 1991 г. - стана депутат в 7-то Велико народно събрание с листата на СДС от квотата на Клуба на репресираните. Член на Комисията по външна политика. 
Подписа новата конституция. 

1991 г. - Регистрира в съда БЗНС и на Възобновителния конгрес на 8.11.1992 г.  на БЗНС "Никола Петков" и БЗНС - единен предоставя регистрираната абревиатура. 

Октомври 1997 г.  - съучредител и председател на Управителния съвет на Земеделски съюз, включващ Врабча 1, Врабча 1 /Димитър Гичев/, Обединен земеделски съюз и Младежки земеделски съюз.

Занимава се с публицистика, като пледира за обединение на земеделските партии.  Този отдаден на политиката човек, който пише статии и книги за единството на БЗНС живее с незатихващата тъга по майка си (тя е починала, когато е бил на една годинка), братята и бащата... Пише пламенни стихове за правдата и справедливостта.

Автор на книгите "Заедно" (публицистика), 2000; "С въглен в душата" (стихове), 2000; "Нощен дневник" (епиграми) ; "Моите 290 сезона" (спомени), 2004.

Семеен, има  дъщеря и внуци.

Починал на 25 януари 2017 г. в София.