Как се казваше онзи холивудец, който беше женен за българка? Та той играеше в един филм - обикновен човечец, който попада в такъв трафик, че изперква, оставя колата на средата на пътя и тръгва да раздава правосъдие. Ето така се чувствах тази вечер на Семинарията.

Пред мен - задръстване, зад мен - задръстване, а отгоре - дъжд. Обаче аз вече познавам поименно всяка от малкото ми останали нервни клетки и знам още, че вкъщи ме чакат дете, мъж и вино и съм абсолютен Оммм.

Знам също така, че все някога лятото ще дойде, София ще се опразни, а багерите, които копаят, ще отидат да ровят новата магистрала до Бургас.

В този именно момент отдясно пред мен се врязва таксиметър, току що изскочил от пряката. Аз решавам, че това е нахалство и давам леко напред. Той маха с ръце и нещо вика. Отварям прозореца, за да го чуя. Долавям края: "Кво ще ти стане, ма, да ти .... майката?" и по лицето ме цапва току-що изпушеният му фас. Докато се опитвам да смеля случката, онзи се мушка отпред и ми показва нагледно в огледалото как си представя развитието на вечерта.

Моят дзен съвсем е спихнал. Кибича зад него и набирам номера на OK Такси. Любезно съобщавам, че искам да направя оплакване.

Понеже явно няма да донеса пари, но пък ще донеса неприятности, ме оставят 10 минути да почакам. Аз чакам. Аз съм Оммм, а справедливостта е на моя страна. Този трябва да получи възмездие.

Накрая петата служителка с огромно неудоволствие ме изслушва. Разказвам накратко с акцент върху имиджа на фирмата, а отсреща каката силно ми се ядосва, че я занимавам с глупости: "Ама какво да направя аз, бе, госпожо? Ми то си е въпрос на култура. Вие защо не го напсувахте?".

И аз се чудя.