/откъси*/

            A. Увод 

      Проучването започна в София с посещение в Националния исторически музей и Етнографския музей. Бяха направени и посещения за събиране на информация в магазини за продажба, за да се видят и разгледат произведения на някои художествени занаяти, включително продукти на розовото масло, художествено украсени съдове, керамика и чипровски килими. По-нататък два дни бяха посветени на наблюдение на процеса на работа на седем тъкачки и изтъканото от тях, двама бояджии и предачница за вълна, както и оценяване на килимите в Музея “Каница” в Чипровци.

            Б. Характеристики на килимите 

      Килимите са ръчно тъкани, с традиционен български модел и конструкция. Всеки килим е оригинален и уникален. В миналото при тъкането на килимите са били използвани почти изключително традиционни модели. Каталогът на  Музеят “Канатица” в Чипровци илюстрира 27 традиционни модела. Напоследък все повече килими се тъкат по поръчка по желани от отделните купувачи модели, някои дори включват произведения на живописци и други майстори-художници. Както каза една тъкачка:

“Купувачите могат да си поискат всякакъв модел и ще го направим, ако на тъкачката бъде даден образец или рисунка.” 

 За изтъкаването на един килим, широк 3 метра (9.75 фута) и дълъг четири метра (13 фута), са необходими около 50 дни, по осем-девет часа дневно.

Килимите се изработват от тъкачки с голямо умение и творческо въображение. Те могат да тъкат между два и три квадратни метра на месец (около 43.5 до 98 квадратни фута). 

 

Бил моделът прост или сложен, в тъкането на килими и определянето на цените няма голяма разлика. Тъкането става ръчно, като тъкачките могат да захващат само определен брой нишки едновременно или да произвеждат само определен брой метри на ден. Незначителни спестявания могат да се постигнат единствено чрез икономии при произвеждането на големи количества боя и вълнени конци. 

 

 Килимите са тъкани така, че да могат да се използват от двете страни, т.е. да имат две лица. Обичайният килим може да се използва в продължение на 30 или повече години от всяка страна. Един квадратен метър килим съдържа около 1 кг вълна; тъканта е стегнато изтъкана и доста плътна. Стандартната дебелина на килима е 3.5 до 5 мм. В типичния случай килимите варират по размер от около половин до три метра ширина и от половин до 30 метра дължина.      

  Най-разпространеният размер е два метра (6.5 фута) на три метра (9.75 фута). В миналото традиционният цвят е бил тъмночервен; днес обичайно предпочитаните цветове най-често са бежово, сивокафяво и ръждиво. 
 

 Килимите се изработват от изцяло естествени материали, а именно - вълна и естествени минерални или растителни бои. Те са екологосъобразни  и икономически основани на  природни източници, а именно вълна от овце и бои от растения - треви, цветове, кора, листа, и вода. 

      Килимите обичайно се използват като декоративни постелки за под, пътеки, малки килимчета и изтривалки Освен килими тъкачките изработват възглавници и калъфи за възглавници, декоративни покривки за сервиране, торби за носене на рамо и елеци.

            В. Ситуацията – в миналото и сега

            1. Исторически поглед

      Килимарството в Чипровци започва да се развива през 17 век. С времето моделите, материалите, техниките и начина на работа се развиват и усъвършенстват, което прави чипровските килими едни от най-хубавите в света. Те печелят международни награди на състезателни изложения в Лондон, Париж, Лиеж и Брюксел.

     Производството и продажбата на чипровските килими достигат своя връх през периода 1950-1970.

      2. Социо-културни фактори

Килимарството не само е давало поминък и свързаните с това икономически ползи за българските занаятчии, то е било и жизненоважна част от културата и социалния живот на България. В Чипровци и на други места в България умението да се тъкат килими е част от 400-вековни традиции. Килимите са предавани от поколение на поколение. Видяхме килим на 90 години, който все още се използва в дома на една тъкачка. Тази традиция продължава и днес, тъй като тъкачките изработват килими за децата и внуците си. Такива килими често са свързани с дълбоко емоционални чувства.

Всички разпитани тъкачки не проявяват интерес да продават килимите, които са изтъкали и трупат и пазят за членовете на семейството. Тази емоционална привързаност към килимите от страна на тъкачките като че ли очертава основния проблем, а именно липса на рационално бизнес мислене и подход към производството и продажбата на килими.

По-конкретно, една предварителна оценка на видените между 70 и 100 чипровски килима разкрива високото качество на тяхната конструкция, както от гледна точка на тъкането, така и на използваните материали. Освен това оценката показва характерни и привлекателни модели в една широка гама от цветове и мотиви. От ограничените сведения и информация става ясно, че цените на чипровските килими очевидно са съвсем конкурентни на сравними килими от Турция, Египет, Индия, Китай, Австралия и Нова Зеландия. Всъщност налице са индикации, че чипровските килими имат конкурентни предимства в качеството на изработката и в цените.

----------------------------------------------------------------------------------------------- 

* Авторът е Ал Бархнил (Al Barnhill). Експерт по бизнес проектиране. Доброволец в канадската CESO, за която има достатъчно информация в интернет. Бил е професор в северо-американски университети и бизнес-консултант. Той беше гост в България през 2002 г. Беше посетил над 40 страни. За един месец обиколи страната. Намираше България за прилична европейска държава и беше оптимист за нашето бъдеще.

Текстът се помества със значителни съкращения за целите на най-общото представяне на чипровските килими от канадец. Снимките са негови. Авторските права са на сайта Омда.