Св.  И г н а т и й   С т а р о з а г о р с к и  живял в 18 и началото на 19 век.

Родил се в Стара Загора. Бил кръстен с името Иван.

Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив. Тук дали сина си на учение. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението.

Почувствувал от ранни младини влечение към монашески уединен живот, след като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир.

Тук преди се подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев, в монашество Игнатий. Бивш разбойник, тоя негов вуйчо се покаял и със свои средства построил постницата и църквата “Св. Лука”, недалече от манастира.

Като послушник Игнатий попаднал в ръцете на груб и жесток старец. Търпеливо шест години той понасял ругатни и побои. Но когато грубостта и жестокостта на стареца станали вече непоносими, той напуснал Манастира и се завърнал у дома си.

Скоро след това турци убили баща му и насила заставили да приемат мохамеданството майка му и двете му сестри.

Бягайки от такова насилие, Игнатий трябвало да се крие на много места. Ходил и в Букурещ. Оттам решил да мине през България и да отиде в Света гора. По пътя около Шумен турци разбойници го заловили и като го заплашили, че ще го убият, го заставили да даде обещание, че ще смени своята християнска вяра с мохамеданска.

Пуснат на свобода, той горчиво се разкаял за това изнудено обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа.

От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един светогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, гдето прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в един скит - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен духовник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг.

След гореща молитва, облечен като турчин, монах Григорий се явил в мохамеданското съдилище, застанал пред страшния съдия и казал:

- Лоши хора дават подправената монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе.

- Да, това не е хубаво нещо - казал съдията. - Но кои са тия нечестни хора?

- Това са някои мохамедани. На млади години ваши хора чрез насилие ме принудиха да дам обещание, че ще се откажа от Христа и ще приема мохамеданството. Виждам сега нечестието на своето обещание.

Като казал това, преподобни Игнатий снел от главата си зелената чалма, свещена за мохамеданите, и я захвърлил на земята.

- Кой те е довел тук? - гневно запитал съдията.

- Моето собствено желание да очистя съвестта си - казал Игнатий. И като изкарал от дрехата си иконата на Спасителя, добавил:

- Виждаш ли Съдията на вселената?

- Остави това - поскал да го прекъсне съдията. - По-добре ще бъде, ако изпълниш обещанието си. Ще бъдеш и на почит, и с пари. Иначе те очаква смъртно наказание.

След безрезултатни увещания от страна на съдията, започнало жестоко мъчение, което завършило с обесването на преподобния. Това станало на 8 октомври 1814 година.

Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора. От тях са ставали чудеса на изцеления.

Главата на светия преподобиомъченик Игнатий Старозагорски се пази в руския манастир на Атон “Св. Пантелеймон”.