ОСМИ СЕПТЕМВРИ - РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО /МАЛКА БОГОРОДИЦА/
Този църковен празник е в чест на родителката на Спасителя на света. Библейското сказание гласи, че Дева Мария била дъщеря на благородна двойка от Назарет. Баща й Йоаким бил от Давидовия род, а майка й Ана - от Аароновия. Те били заможни хора, щедри към църквата и бедните. Радвали се на почит, живеели благочестиво и с вяра в Бога. Земните им дни щели да бъдат пълни, ако имали и детенце, за каквото непрестанно се молели.
Веднъж като работела в градината, Ана видяла гнездо с пиленца. Тя още повече се нажалила и отправяйки нови молби към Всевишния дала и обет, че ако се сдобие с отроче, ще го принесе в дар. Скоро й се явил ангел Господен и й казал, че молитвите й са чути. Ще роди дъщеря именувана Мария. Затичала се Ана да зарадва мъжа си и се оказало, че и той бил предизвестен. Девет месеца след това, на 8 септември се родила пречистата Дева. Като навършила три годинки, родителите й, както обещали, я отвели в Йерусалимския храм.
Той имал 15 стъпала. Мария за удивление на присъстващите хора сама изкачила стъпалата и това се приело като знамение. Оставили момиченцето в Божиите ръце с другите девици. Лишена от родителите си, малката послушница се отдала изцяло на духовен живот. Изпълнили дадения обет, изпитали радостта от майчинство и бащинство, родителите й продължили да правят добрини на бедните.
Баща й Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата кончина майка й се преместила от Назарет в Йерусалим, за да бъде по-близо до дъщеря си и да се вижда с нея, когато ходи в храма. В чест на рождението на Богородица православната църква празнува на 8 септември.
На всяко богослужение се прославя името на пресвета Дева Мария, родителката на Иисус Христос. На празника Рождество Богородично се пее следната песен:
„Рождеството ти Богородице Дево,
донесе радост на цялата вселена,
защото из тебе изгря Слънцето на правдата
- Христос, нашия Бог.
Който развърза клетвата, даде благословия и,
като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."
Народът ни нарича този ден Малка Богородица. Той в известен смисъл е женски празник. На него всички жени правели курабии, гевречета, дребни сладки и ги раздавали на сиротните деца. Давали им и дрешки и пари. Правели дарения и на многодетните бедни семейства. Като се има предвид, че от тригодишна възраст Дева Мария е живяла в светия храм, далеч от родителска ласка, самата тя обречена и изпитала скръбното сиротство, е съвсем обяснимо, защо нашият народ така е тачел този празник и най-вече как християнският култ е въздействал за оформяне на нравствени добродетели.
Има различни народни вярвания, свързани с празника Малка Богородица. На този ден семействата, чиято невеста все още не е станала майка, бивала водена в църкви или манастири, носещи името на Пресветата, където стрували курбан, колкото за здраве, толкова и за да забременее младата булка. Друг обичай било невестата да се води на целебни извори, чиято вода, според преданията, лекувала от безплодие.
Вярвало се още, че когато се влезе в Божи храм и се запали свещ, ако тя изгори с ярък пламък - молбата за дете е чута и скоро радост ще споходи младото семейство. Но, ако горяла с мъждукащ пламък или угаснела - и тази година булката щяла да остане „празна".
На този ден освен курбан се приготвяли сладкиши и жените си ги раздавали една на друга. Носели и в църквата и оставяли пред иконите на Богородица. Било редно, ако някоя жена иска да се сдобие с мъжка рожба да дарува бедно дете с кат нови дрешки, а ако мечтаела за момиченце - сукманче, ризка и обувчици.
----------------------------------------------
"Православни традиции и български стародавни вярвания" - Вера Грозева, 1994 г.