Решителната битка на езичеството с християнството избухнала в последните години от управлението на римския император Диоклетиан. Това е десетото и най-кърваво гонение против християните в началото на четвъртия век.

Как е могъл да вземе решение да преследва християните императорът, който почти 20 години се отнасял безразлично към тях? Християнският учител Лактанций (род. 250 г.) счита виновник за гонението зетя на Диоклетиан - Галерий. Той и неговите съмишленици успели да събудят у императора подозрение срещу християните и да го убедят, че трябва да възроди империята върху старата езическа основа. Изпълнението на тоя план започнало с прочистване на армията. В 298 г. излязла заповед, която изисквала от всеки войник да участвува в езическите жертвоприношения. Оня, който отказвал да стори това, бивал отстраняван от войската. Мнозина били умъртвявани. Галерий и неговите привърженици сполучили да увлекат Диоклетиан към всеобщо преследване на християните. Но той изрично наредил: да не се пролива никаква кръв. Въпреки това произлязла страшна кървава баня.

Бурята започнала с разрушаването на великолепната църква в Никомидия. На 24 февруари 303 г. бил издаден първият едикт за гонението. В него се нареждало да бъдат разрушени християнските църкви, да се изземат и изгорят свещените книги и да се отнеме на по-знатните християни достойнството и правото на защита, а на по-долните слоеве - свободата. След това бил предизвикан пожар в двореца в Никомидия, а в някои провинции се повдигнали бунтове. И за двете произшествия били обвинени християните. В началото на 304 г. излязъл нов едикт. Според него всеки, който не принася жертва на боговете, трябва да бъде наказан със смърт. Кръвта на мъчениците се леела на потоци. Това жестоко гонене продължило 10 години. Голямо множество християни загинали в ужасни мъчения.

В Никомидия бил посечен с меч епископ Антим. В същото време пострадали царските велможи Доротей, Мардоний, Мигдоний, Петър, Индис и Горгоний. Паметта им се чествуеа на 3 септември.   В същия ден Църквата празнува паметта и  на   с в е т а    м ъ ч е н и ц а   В а с и л и с а, пострадала също в Никомидия.

Василиса била на девет додини. Когато я завели при никомидийския управител Александър, тя заявила без страх, че е християнка. Александър започнал любезно да я увещава да се отрече от вярата си и да се поклони на идолите. Но малката Василиса продължавала да слави Всевишния. Заявила твърдо на управителя, че ще си остане християнка. Всички се чудели на разума и смелостта, които тя проявявала в отговорите си.

Управителят заповядал да я бият. Мислел, че по тоя начин ще я склони да се отрече от християнската вяра. Понеже опитът му се оказал безуспешен, заповядал да засилят мъченията. Окачили светата дева над огън. След това я хвърлили в огнена пещ. Пазена благодатно от Бога, тя останала невредима сред огъня. Пуснали срещу нея свирепи зверове, но те не се докоснали до нея. Тия дивни прояви на Божията сила вразумили управителя. Възхитен, той извикал:

- Това е Божие дело!

След това се спуснал в нозете на Василиса и казал:

- Прости ме, рабинйо на Небесния Цар и Бог! Отсега и аз вярвам в Него!

Светата мъченица се зарадвала и започнала гръмко да слави Бога. Просълзена, тя изричала благодарствени думи за Неговата милост.

Управителят Александър приел свето Кръщение и прекарал благочестиво останалите години от живота си.

Всички християни се радвали искрено на неговото обръщане към Христа Бога. Когато починал, погребали го с чест.

Преминала тежкия подвиг на мъченичеството, успокоена в Господа, света Василиса тихо починала в 309 година.