Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей.

Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.

Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ.

Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.

През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа.

Идвал ред на Зиновий и Зиновия.

Лисий повикал епископа.

— Аз няма дълго да беседвам с тебе — казал му Лисий. — Избирай едно от двете — живот или смърт! Живот — ако се поклониш на нашите богове. — Смърт — ако не се откажеш от твоя Бог!

— Живот без Христа е смърт! — твърдо отговорил епископ Зиновий.— А телесната смърт за Христа е живот вечен. Искам да умра тук и да живея вечно с Христа Бога в небесата!

— Да видим дали ще ти помогне твоят Христос! — казал сановникът и заповядал жестоко да бият епископа.

Започнали ужасни мъчения.

Като узнала, че брат й страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището. Застанала пред мъчителя и извикала с висок глас:

— Аз съм християнка! Като моя брат изповядвам Господа Бога! Изповядвам Спасителя на света.

Като погледнала внушително сановника, Зиновия продължила:

— Заповядай да мъчат и мене. Искам да умра от еднаква смърт с брат си.

Лисий започнал да увещава младата жена. Опитал се да я убеди да се отрече от вярата. Представил й целия ужас и позор от едно смъртно наказание пред целия народ.

Зиновия останала непреклонна.

Тогава разгневеният езичник заповядал да сложат нея и брат й на железен одър, под който да разпалят огън. И тая заповед била изпълнена.

— Е, помага ли ви вашият Христос? — подигравателно запитал Лисий мъчениците, осмивайки вярата им.

— Той е невидимо с нас — отговорил светителят Зиновий.

— Той ни разхлажда с росата на Своята благодат и ние не чувствуваме мъченията — допълнила сестра му Зиновия.

По заповед на разярения римски сановник мъчениците били снети от одъра и хвърлени в котел с кипящ катран. Те и тук останали невредимн и пеели хвалебна песен на Бога. Осъдени били на смърт.

Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено:

— Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да упазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки!

Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зиновия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.