П р е п о д о б н и  П и м е н  се родил в Египет около 340 г. Бил съвременник на Паисий Велики, Йоан Колов и Памво. Още от младини той отишъл да се подвизава в пустинята с двамата си братя.

Искреността на Пименовото отричане от света била така безгранична, че той се отказал дори от свиждане с майка си, когато тя дошла да навести децата си в малкия манастир. Само по силното настояване на братята Пимен дошъл до вратата, зад която стояла майка му, и и казал: «Мамо, какво повече предпочиташ: да ни видиш тук на земята или там — във вечността? Ако великодушно понесеш временната раздяла с нас, то в бъдещия живот непременно ще ни видиш. Тъй много ние се надяваме на Божието човеколюбие!» «Щом непременно ще ви видя там — отговорила добрата и благочестива майка, — то не желая дт ви видя тук.» И утешена с тая надежда, тя си заминала от пустинята, без да прави вече опити да види децата си и да ги отвлича от подвига на избрания от тях живот.

По-късно преподобни Пимен също така отказал да приеме и управителя иа египетската област, който бил чул много за подвижничеството му и пожелал да го посети. Преподобният отказал да го приеме, понеже смятал, че ако висши светски лица започнат да го посещават, то мнозина и от простия народ ще нарушават неговото усамотение и тогава той ще се подложи па опасност да изгуби смирението и да падне в гордост.

Преподобни Пимен се славел със строгия си живот и имал много ученици, които наставлявал с голяма мъдрост. «Един брат, който живее заедно е други братя — казвал той, — трябва да бъде като каменен истукан: оскърбяван — да не се сърди, прославян — да не се превъзнася.» «Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро, и твоето добро ще победи неговата злоба!»

Преподобни Пимен починал около 450 г.