1. Г-н Симеонов, 27 години след 10-ти ноември, можем ли да кажем, че е настъпила голямата промяна, за която пишете?

Голямата промяна беше рухването на тоталитарния комунизъм и поемането по пътя на либералния капитализъм от западноевропейски тип. Това стана във всички бивши социалистически страни, включително и в Съветския съюз. Той пък се и разпадна. Разпаднаха се по свой начин Югославия и Чехословакия, а двете германски държави се обединиха.

Комично е да се приписва на СДС заслуга или вина, че бил премахнал социализма и „докарал“ капитализма. За съжаление обществото не беше готово за тази промяна. За разлика от Полша, Унгария и Чехия ние нямахме нужните кадри, структури и виждания за трансформацията. Желанието за промяна, макар и всеобщо, беше без общоприемлив план, водачи, медиатори, подкрепа. Не става дума за самото Начало, за първата година. Говоря за периода след приемане на конституцията. Дотогава обществото, всички основни партии, имаха цел – ще започнем градежа на новото общество с приемане на нов основен закон! За това се заговори преди падането на Живков, темата се подхвана през декември 1989 г., беше основна на Кръглата маса, самите избори за Велико народно събрание се проведоха с такава цел.

Водех кампанията на СДС и зная какво обещавахме на хората – нова конституция!

БСП, която продължаваше да е партията-държава, нямаше интерес от общонационалното съгласие. Общото съгласие в онези дни означаваше – тотална декомунизация, приватизация, шоково преминаване към пазар. Големият Свят това очакваше! САЩ и СССР официално се бяха договорили. Такава договореност беше императивна за България.

БСП започнаха голяма, вътрешнополитическа игра. Предполагам, че са получили подкрепа от влиятелен център в Кремъл. Начинът, по който реагираха при пуча в Москва, допуска такова предположение. Де факто БСП не осъди пуча.

След изборите за 7 ВНС БСП започна да тупа топката. Стремяха се европейската приливна вълна на промени да отмине. Медиите бяха в ръцете им, дори единствената работеща социологическа агенция им беше подчинена, службите също, държавният апарат беше техен, стопанските ръководители им бяха номенклатура. Протакаха работата на ВНС, подстрекаваха с всякакви средства партизанлъка в синята коалиция, поощряваха разнопосочни лидерски амбиции, активизираха „своите“ хора в сините редици.

Ефектът беше неизбежен. В обществото нарастваше нетърпението. Народът жадуваше промяна, а тя не се случваше. В СДС взе надмощие радикалното говорене. Лозунгът „Незабавна смяна на системата“ отговаряше на настроенията. Формира се групата на 39-те. Те не само не подписаха конституцията, а прогониха от СДС „съглашателите“ - БСДП, БЗНС „Никола Петков“, Екогласност, Зелените, Клубовете...

Разцеплението на СДС през 1991 г. беше с драматични последици за страната.

Все пак, макар и със закъснение и не както трябва, промяната стана. Вече живеем в друга България. Днешните проблеми нямат общо с проблемите, пред които бяхме изправени през 1989 г. Тяхното решаване е задача на новите генерации.

2. Преходът приключи ли, къде са главните му герои? Отиде ли си комунизмът?

Зависи какво разбираме под „преход“. Дали вече България е капиталистическа, либерално-демократична държава от европейски тип? Да, такава е, макар и с много уговорки. Дали България днес има по-добро място в международните класации по брой население, доход на глава от население, по брутен вътрешен продукт, по раждаемост и смъртност, по грамотност...? Не, и то без уговорки.

Завършили сме единия тип преход – раздържавяването на собствеността и отчасти създаването на пазар. Базата за изграждане на силна нова България е създадена. Но за съжаление този преход излъчи своите герои. В момента във всички власти и значими партии преобладават успешните хора на полукриминалната трансформация, извършена от 1990 докъм 2005-6 година.

Те задържат по-нататъшното развитие на страната. Просто е. Не искат да се променят условията, при които са успешни.

Преодоляването на тяхната съпротива ще излъчи новите лица, които ще поведат държавата напред.

3. Свършиха ли драматичните събития, които караха народът да се вълнува и да забрави за салатата и ракията и да излезе по площадите? Възцари ли се политическата скука?

Не. Драмата продължава. Скука няма. Появиха се нови явления – емигрирането на млади и активни българи, развитието на технологиите, бежанският натиск, политиката на Русия към Крим, неоосманската революция в Турция, заплахата от тероризма, климатичните промени... Има нови форми на гражданско участие. Редом с публичните прояви на Улицата и Площада застанаха онлайн петицията и натискът в социалните мрежи. Хартиените издания губят влияние. На тяхно място идват влиятелни сайтове, блогъри и юзери в Мрежата.

4. Самият Вие, срещате ли се със съратниците си от едно време? Какво е чувството ви към СДС и днешните му лидери?

Основателите на СДС се срещаме редовно. Независимо от политическите ни премеждия, ние сме били заедно във време, когато утрешният ден хич не беше ясен. Това е създало особена междуличностна връзка между нас. Дори да сме на различни позиции, оставаме „свои хора“.

Някои от днешните лидери на СДС познавам на равнище здравей-здрасти. И толкоз.

5. Президентските избори – силни ли бяха кандидатите? 

Намирам, че преобладаваха достойните кандидати. В предизборната кампания отлично се справиха Националната телевизия и Националното радио.

Възникват и нови въпроси за необходимите документи при регистрацията на кандидати за изборни длъжности. Например – медицинско свидетелство за физическа и психическа годност, документ за завършено образование, трудова книжка, декларация за семейно положение, данъчна декларация... Законодателят ще прецени. Кандидатът за изборна длъжност трябва да е годен за участие в предизборно състезание и способен да изпълнява длъжността.

6. Липсва ли Желю Желев на родната политическа сцена? А Петър Стоянов?

Желю Желев на мен ми липсва като приятел... Според мен президентът Стоянов е значима фигура в днешния политически живот.

7. Политиците отдалечават ли се от хората, безжизнени и празни ли са речите им за народа?

Политиката е много сложна и неблагодарна професия. Тя дава възможности за изява на личността, но това се заплаща с висока цена.

Сред политиците има свестни хора. Те трябва да получават подкрепа!

8. Разпознавате ли в Реформаторският блок автентичната десница? Радан Кънев или Иван Костов? Какъв е верният ход – да се разпадне и да мине в опозиция?

Автентичността е безкомпромисна. Колкото е „по-автентична“ десницата, толкова ще бъде по-малко електоралното й влияние. Същото важи и за „автентичната“ левица.

9. Кой ще е следващият силен на деня? ГЕРБ ще вземе ли следващите парламентарни избори?

Която и партия да управлява, ще бъде принудена да провежда „народняшка политика“ - без „леви“ и „десни“ крайности, без русофобия или русофилство, с прозападна ориентация, с дистациране от Турция във всякакъв смисъл. Мога да направя една прогноза – българските турци ще бъдат основна сила, настояваща за разграничаване от неоосманистка Турция. Те са първите заплашени. Когато Бойко Борисов връща Бююк и сетне седемте, трябва да си дава сметка, че отправя послание към българските турци - „ще слушате Ердоган“. Това не е особено прозорливо.

10. Жива ли е опасната носталгия по Тодор Живков?

Не. Нито е жива, нито е опасна.