С в.  И р и н е я, един от великите отци на Църквата, се родил в Смирна. Той бил ученик на смирненския епископ св. Поликарп. «Аз живо помня — писал св. Ириней вече на старост — всичко, което ми разказваше Поликарп за своите беседи с Йоан Богослов, който говорил за Иисус Христос, за Неговите чудеса и учения. И Поликарп вярно ни предаваше онуй, което бил чул от очевидеца на Словото на живота. Аз, по Божия милост, слушах всичко това с внимание и го записах не на хартия, а в сърцето си.»

Ириней, ученикът на великия Поликарп, ръкоположен от него за презвитер, също така ревностно служил Богу и заедно с Потин проповядвал в Галия (днешна Франция). Там тия двама свети мъже турили основите на църквите в Лион и Виена през последната половина на второто столетие. Тия църкви били скоро изпитани чрез жестоко гонение и се оказали верни на Бога. Езичниците разпространявали най-ужасни клевети против християните и с това възбудили против тях всички жители на страната. Християните били влачени в тъмници, бити с тояги и камъни, а имуществата им били ограбвани. Но те показали несъкрушимо мъжество и твърда вяра. Между мъчените в туй време особено бележита е една млада девойка на име Бландина, прислужница в една християнска къща. Тя била подложена на най-жестоки изтезания, за да изтръгнат от нея признание за приписвани на християните престъпления, или пък да я заставят да се отрече от Христа. Но тя само повтаряла: «Ние сме християни и не вършим престъпления». Няколко дни я мъчили и най-после я хвърлили на зверовете да я разкъсат. Престарелият еп. Потин бил също така повикан на съд. На въпроса на управителя: «Кой е Богът на християните?» — той безстрашно отговорил: «Ти ще узнаеш, ако бъдеш достоен.» Мъчили го и след това полужив го затворили в тъмница, гдето скоро предал Богу дух. Гонението и след това продължило със страшна сила. Множество християни загинали в жестоки мъчения. Езичниците знаели, че те вярват във възкресението на мъртвите, затова изгаряли телата им и пепелта хвърляли в реката, като мислели, чрез това да докажат суетността на тяхната надежда.

За живота на св. Ириней са се запазили твърде малко подробности, затова не е известно как се е спасил от това ужасно гонение. Но след смъртта на Потин лионските християни го избрали за епископ. Известно време той ръководил Божията църква и положил живота си за Христа в последните години на второто столетие, при царуването на Септимий Север (196—211). Във време на неговото епископство различни лъжливи тълкувания на Св. Писание смущавали вярващите. Св. Ириней написал против ересите 5 книги. В тях ясно и красноречиво излага християнското учение и опровергава лъжеучителите.