На 1 ноември църквата празнува паметта на св. безсребреници Козма и Дамян, които живели в Мала Азия.

На 1 юли тя тачи паметта на други двама братя със същите имена — Козма и Дамян. Те се прославили с богоугодни подвизи в Рим и там завършили мъченически своя живот през ІІІ в.

Козма и Дамян живеели в околностите на Рим, където било имението на родителите им. От младини те били възпитани в християнско благочестие. Изучили добре лекарското изкуство, за да помагат на ближните. Бог им дарувал и чудотворна сила да лекуват всякакви болести. Лекували даром — без да вземат пари. Затова носят името «безсребреници». Когато излекуваните искали да им се отблагодарят парично, те им казвали: «Ние не заслужаваме награда, защото само възлагаме ръце върху вас и не  с наша сила ви излекувахме, а със силата на Христа, истинския Бог». Св. безсребреници изцелявали страдащи с церителната Христова благодат не само в Рим, но и в околните села и градове. Подпомагали бедни и нуждаещи се с имуществото си, каквото имали в наследство от родители и  деди. Продавали от имота си и раздавали на бедни, хранели гладни, обличали сиромаси и поучавали всички в закона Христов. С Божия помощ те обърнали много езичници в пътя на спасението.

Някои езичници съобщили на властта, че Козма и Дамян са християни. Заповядано било да ги доведат на съд в Рим. Щом се узнало това в селото, където живеели, народът отишъл при тях да ги моли да се скрият. Дълго Козма и Дамян не се съгласявали, защото не се бояли от смъртта и считали за щастие да умрат за Христа. Но съселяните им тъй настоятелно ги молели да пожалят себе си заради тях, че те най-после се съгласили и се скрили в една пещера. Царските войници, пратени да ги заловят, като не ги намерили, отвели в Рим някои селяни, вероятно да ги подложат на изпитания и да узнаят от тях убежището на братята. Козма и Дамян узнали това. Те не желаели други да пострадат за тях, затова излезли от пещерата, настигнали войниците и им казали: «Оставете невинните! Ние сме лицата, които вие търсите.» Войниците пуснали селяните, вързали Козма и Дамян и ги откарали в Рим.

На следния ден двамата братя били изведени на съд пред царя. Събрал се бил много народ. Царят поискал от Козма и Дамян да принесат жертва на езическите богове. Той ги заплашил с мъчения, ако не сторят това. Но Господ защитил своите угодници. Внезапно царят се поболял — главата му се извърнала назад. Народът възкликнал: «Велик е християнският Бог и няма бог освен Него!» Царят се осъзнал. Като изповядал силата на истинския Бог, помолил да бъде излекуван. По молитвите на светите целители той оздравял и за благодарност ги освободил.
Като узнали това, жителите на околните на Рим села излезли да ги посрещнат. Радвали им се и прославяли Христа. Козма и Дамян пак продължили да обхождат села и градове, да лекуват и да изповядват християнската вяра. Но в ония предели имало един лекар, някогашен учител на Козма и Дамян. Той завидял на техните успехи и замислил да им напакости. Поканил двамата братя да събират лековити билки. Извел ги в планината и там с камъни ги убил. Това станало в 284 г.