На 17 юли 1393 г. българската столица Търново паднала под властта на турците и с това българската държава престанала да съществува самостоятелно за цели 500 години. В същото време Рилският манастир бил разрушен от завоевателите, а мощите на неговия основател се намирали в Търново от 1295 г. Около 70 години подир турското нашествие трима братя — овдовели свещеници, които приели монашество — синове на крупнишкия епископ Яков, родом от с. Граница, Кюстендилско, възстановили с големи усилия и жертви разрушената обител. Като научили, че мощите на светеца почиват в Търново, те взели разрешение от турския султан Мохамед (Мехмед) II да ги пренесат в манастира. Разрешението било дадено по ходатайството на султановата майка, благочестивата царица Мария. Пренасянето на св. мощи на Рилския светец от Търново в манастира станало около Петровден 1469 г. То се превърнало в голямо църковно и народно тържество. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал св. мощи на най-великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това го ободрило и по-дигнало духа му, като бил отпаднал от преживените ужаси на завоеванието. Чрез това връщане на св. мощи на своя велик основател Рилският манастир получил още по-голямо значение и се превърнал в огнище на християнската вяра и националното самосъзнание за православните българи през всички векове на турското робство. В манастира мощите пристигнали на 30 юни. Поради това братята установили да се празнува това събитие всяка година на 1 юли. Била съставена и съответна служба.