Поради многото болести, които се явявали през м. август в Цариград, от старо време бил заведен следният обичай: Честното дърво на Кръста Господен (част от същия кръст, на който бил разпнат Спасителят), което се пазело постоянно в царската съкровищница, да се изнася по площадите и улиците за освещаване на местата и прекратяване на болестите.

Срещу 1 август честното дърво на Господния Кръст го изнасяли и поставяли на св. престол във великата църква «Св. София». От 1 август всеки ден до Успение Богородично било извършвано шествие из целия град и по този начин се давала възможност на народа да се поклони на светия Кръст.

На 14 август Кръста пак връщали в царския дворец. Тоя обичай, във връзка с обичая в придворната църква на Цариград да се освещава вода първия ден на всеки месец, послужил за основа на днешния празник и на тържествения водосвет, който се извършва на тоя ден.