На 1 октомври 910 г. сарацини (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. На византийския престол бил тогава император Лъв Мъдри (886-911).

Св. Андрей Юродови с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, гдето се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на св. Богородица.

Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.

В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.

Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:

- Виждаш ли, брате, как св. Богородица се моли? Епифаний отговорил:

- Виждам, отче свети, и се ужасявам!

Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.

По молитвите и покровителството на св. Богородица сарацините били прогонени от страната. А Църквата учредила празник «Покров Богородичен».