С в.  Е м и л и а н, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък и изповядвал вярата в Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Отстъпникът Юлиан (361—363 г.) изпратил в Доростол един жесток  управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата  среща с гражданите запитал: «Кои са тук християни?» Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта иа управителя. Затова отговорили, че между тях няма нито един християнин — всички се кланят на боговете! Във възторг от мисълта, че само името му разсеяло християнската вяра в Доростол, надменният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.

Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: «Аз строших вашите силни богове!» Той бил хванат и заведен при управителя.

— Кой те научи така да безчестиш боговете? — запитал го разгневеният управител.

— Бог и душата ми! — спокойно отговорил изповедникът. Сетне прибавил:

— Сега и умният управител и всеки друг трябва да видят колко са безсилни, колко са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, преработени в идоли — ни един не се защити.

Разярен от смелия глас на правдата, управителят заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жили. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.

— Как посмя ти да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! — крещял свирепият управител.

— Това, което направих, не е безчестие, а слава и хвала за истинския Бог — отговорил страдалецът.

Управителят заповядал да го обърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго отново били страдалеца.

— Роб ли си ти или свободен? — запитал го управителят.

— Роб съм на градоначалник — отговорил страдалецът. Тогава управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал сще Емилиан да бъде изгорен в огън. Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях.