Св.  Е в м е н и й,  е п и с к о п  Г о р т и н с к и, живял в седмия век.

От младини почувствувал влечение към монашески живот. Зажаднял за духовни подвизи, той раздал цялото си имущество на бедните и се отдалечил в манастир.

Нежната му душа се откликвала на всички нещастия на ближните. Бил баща на сираци, опора на бедни и слаби, утеха на скърбящи, целител на страдащи.

Главните му добродетели били състраданието и смиреномъдрието. Бил проникнат от истинско миролюбие. Следвал в живота си заветите за любов и всеопрощение.

Прославил се и с дар на чудотворство.

Заради мъдростта и благочестието си бил поставен за епископ на Гортин - град в остров Крит.

В негово време светата Църква била вълнувана от нечестивата ерес, наречена монотелитство. Еретиците монотелити учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля.

Верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Твърд противник на ереста, той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата.
Враговете му го наклеветили в нещо пред властта. Бил заточен в Тиваидската пустиня, гдето и починал. Тялото му било пренесено в Гортин и там погребано с чест.