С в.  м ъ ч е н и к   М и р о н   бил свещеник в някое място на Ахаия (Гърция). Той бил от богат и знатен род. Отличавал се със своя благ характер. Бил кротък, боголюбив и човеколюбив.

Във времето на цар Деций (249— 251) на самия ден Рождество Христово езичници се втурнали в храма, гдето служил Мирон, извлекли го навън и го подложили на ужасни мъки. В своя гняв те го хвърлили в силно нагорещена пещ, но Мирон излязъл невредим. Това чудо не вразумило мъчителите, а ги довело до още по-голяма ярост. Особено разгневен бил съдията Антипатър. Той заповядал да одерат на ремъци кожата на Мирон от главата до нозете. Мъченикът доловил един такъв ремък от своята кожа и с него ударил по лицето съдията-мъчител. Съдията изпаднал в ужас, взел меч и се самоубил. Най-после св. Мирон бил отведен в гр. Кизик и там го посекли с меч. Това станало в 250 г.