Св.  р а в н о а п о с т о л н и   к н я з   В л а д и м и р, син на княз Светослав и внук на св. благоверна Олга, просветил руския народ с Христовата вяра в края на X век. 

В живота на княз Владимир е имало два периода — езически и християнски. Като езичник Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършил, неговата езическа съвест се пробудила. Душата му започнала да търси покой в глухите и мъртви идоли. Но Владимир не намерил в тях търсения покой и за него мъченията на страстите и разочарованието от езичеството ставали все по-големи. Тогава той си припомнил своето детство и наставленията, които някога слушал от своята баба Олга. Тия наставления разливали светлина и покой и на тревожната му душа се искало отново да ги чуе. Според най-нови изследвания и въз основа на стари руски ръкописи се установява, че след баба си Олга-Елена  княз Владимир попаднал под благотворното влияние на една от многото свои жени (езичеството разрешавало многоженство), която била българска княгиня, чието име обаче останало неизвестно на нашата история. Тази българска княгиня има за руската история такова значение, каквото значение има и нейният съпруг. Тя му родила двамата любими синове — Борис и Глеб, най-ранни светци на руската православна църква. Под нейно влияние Владимир приел християнството и българската писменост, като открил училище с «глаголическо» писмо. Руският професор Погорелов изтъква интересния факт, че докато древна Русия била пълна със старобългарски ръкописи, гръцки ръкописи нямало нито един. Тази българска княгиня дошла в Русия със свой домашен свещеник Михаил, за да извършва богослуженията. Този свещеник бил изпратен в Цариград за епископско ръкоположение и станал пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква. Той умрял, когато св. княз Владимир бил още жив - 30 септември 992 г. След 11 години намерили мощите му нетленни и той бил канонизиран за светец. Паметта на св. Михаил русите празнуват и досега в деня на неговото успение. (Проф. В. А. Погорелов, Кто окрестил св. Русь, вестник «Православная Русь», Словакия 1949 г. № 15—16).

Преданието говори, че преди кръщението си княз Владимир ослепял (получил катаракт), а в св. купел паднали от очите му две люспи и той прогледнал. Това е отразено и в песните на неговата служба. Подир него започнало руското всенародно кръщение. Тълпи народ влизали във водите на река Днепър при Киев и били кръщавани. Покръстването продължило по-нататък из цялата руска земя. Разрушавали се езическите капища и идоли, а се строели християнски храмове.

След благодатното кръщение вътрешният живот на княз Владимир получил друго направление. Като станал християнин, порочният езичник Владимир се отказал от многото жени и многобройни наложници. Той имал само една жена — Ана, с която се свързал чрез християнски брак. За предишния си нечист живот Владимир се каел дълбоко и казвал: «Господи, аз бях като звяр, много лоши неща извърших в езичество — живеех съвършено животински. Ти ме укроти. Слава на Тебе, Боже!»

Жесток и отмъстителен в езичество, християнинът Владимир станал пример на кротка и нежна любов към всички. Любовта му към нещастните дотам се простирала, че той не искал да наказва дори престъпниците, при него свободно можели да влизат бедните и нуждаещите се и той с щедра ръка им раздавал храна, дрехи, пари. Грижел се за спокойствието на странниците, откупвал длъжниците, давал свобода на робите. Понеже знаел, че болните не са в състояние да отидат при него за помощ, той заповядал да разнасят за тях по улиците месо, риба, хляб, зеленчук, мед. Ангелските думи: «Блажени милостивите» проникнали дълбоко в душата му. Празниците Божии той прекарвал в духовно веселие на християнска любов. Три трапези били слагани в дома му: една за митрополита с епископите, иноците и свещениците; друга — за бедните; и трета — за него и болярите. Такъв е бил християнският живот на благоверния княз Владимир.

Св. княз Владимир тихо починал на 15 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи, поради което и се нарича «Десетинен».