14 декември 1989 г. - Многохилядна жива верига обгражда депутатите в Народното събрание с искане да отпадне чл. 1 от Конституцията; Петър Младенов произнася знаменитата си реплика за танковете, с която приключва и българската перестройка на социализма

На 14 декември 1989 г. в 15 часа започва 12-ата сесия на Деветото народно събрание. Председателят Станко Тодоров съобщава, че има внесен законопроект за отмяна на ал. 2 и 3 от конституцията (за ръководната роля на БКП, за което настояваше току що родената опозиция), но тъй като е нужен едномесечен срок за промяната, въпросът ще се реши през януари 1990 г.

Новината, че чл. 1 ще просъществува още месец, събира хиляди столичани пред парламента в студения следобед. Хората сккандират "Мафия", "Долу БКП" и "Всички вън".

В 16 часа на площада се появяват членовете на Координационния съвет на СДС. Съюзът е сформиран седмица по-рано. Председател е станал Желю Желев, секретар - Петър Берон. По-късно за говорители са избрани Георги Спасов и Румен Воденичаров. СДС още не е структуриран. Де факто организацията още не действа, тя няма пряко и официално отношение към организирането на събитията на 14 декември.  "Митингът възникна и протече независимо от заседанията на Координационния съвет", разказва Петко Симеонов. Това е дало основание на неговите членове, включително и на Желев, да се разграничат в следващите дни от гражданите, събрани пред Народното събрание.  Събитията пред парламента на 14-и  обаче се подготвят дълго от лидерите на неформалните организации - същите, които са сформирали СДС. Съществува група по подготовката на мероприятието.

Основните участници са студентите, водени от Емил Кошлуков. Те организират митинг рано следобед на 14-и. Кошлуков се договаря с останалите лидери митингът на младежите да се включи привечер в голямата проява - жива верига около парламента. Ивайло Трифонов призовава гражданите от името на председателя Желю Желев да направят жива верига. Това става светкавично в 17 ч. , като се подема и песента "Хубава си, моя горо".

Народът напира към сградата на парламента. Хората скандират "Долу член 1".

Край парламента прииждат още и още хора. "В началото всичко беше много културно, всичко вървеше нормално", спомня си Петко Симеонов.

Ескалацията на напрежението достига връх привечер. Основната маса се групира пред официалния вход на Народното събрание пред паметника на Цар Освободител.
Любомир Собаджиев предлага да се действа радикално - да се щурмува сградата. На противното мнение е Желев.

С много условности Собаджиев се съгласява с мнението на лидера на СДС и спира призивите за атака. "Имаше воля за атака" казва по-късно Любомир Собаджиев. А в книгата си "Голямата промяна" Петко Симеонов  обяснява, че между трите позиции - да се влиза в Народното събрание и да се взема властта; да се застане начело на множеството и да се спрат хората от прибързани действия, или разграничаване от "улицата", СДС избира, макар и на следващия ден, втората позиция. Този избор е бил логичен на позицията от вечерта на митинга, когато лидерите на СДС е трябвало да укротят страстите.

В същото време на площада на 14-ти  имаше и провокатори, казва Петко Симеонов, който е убеден, че службите са искали да омаскарят младата коалиция, като й припишат желание за кървави разправи.

Щурмът на парламента обаче зрее. Обръчът около сградата все повече се стяга. Когато става напечено, Желев тръгва с мегафон сред хората, успокоява ги, призовава да не се нападат полицаи. Думите му стигат до малцина, затова в 19.16 ч. той се качва на един от балконите на Студентския дом , където пак призовава народа към спокойствие.  "Ние ще победим със своята политическа култура, със своето превъзхождане на противниците на преустройството", казва Желев..След него за необходимостта от мирна и нежна революция говорят Петко Симеонов и Ивайло Трифонов. Трифонов предлага на гражданите да се разотидат "мирно, без ексцесии, защото между нас има майки с деца".

Пред  сградата на парламента се появява председателят Станко Тодоров, придружен от Нешка Робева, Цветана Манева, акад. Благовест Сендов, които призовават гражданите към спокойствие.

Точно в момента, в който народът  е поуспокоен и даже вече се разотива, пред парламента излиза генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов.  "Другарки и другари, братя и сестри, призовавам вашето чувство за отговорност пред съдбата на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта!" Пита хората какво искат: кръв ли?!. При опита си да влезе обратно в парламента казва знаменитата си реплика "По-добре е танковете да дойдат", която Евгений Михайлов запечатва на видеокамера. "Той приключи речта си, тръгна към входа на парламента и просто каза на себе си, нещо като монолог: "Сега танковете ли трябва да дойдат?", разказва Симеон Русанов, бивш служител на УБО.

Думите на Младенов са истински, заявява и Петко Симеонов. Той обаче е убеден, че Младенов не е имал намерение да използва сила срещу хората.

Думите на Младенов (за кръвта) действат като катализатор на недоволството. Желанието за мъст отново е овладяно от Желев. Лидерите на опозицията призовават хората да се разотидат. Петко Симеонов остава на площад "Народно събрание" за да се увери, че всички революционно настроени ще си тръгнат.

За два дни (14 декември и следващия ден) СДС се превърна в организация, подкрепяна от огромни маси народ. Казвам два дни, но тези два дни довършваха процеса, започнал преди Екофорума, когато Живков беше на власт. "Улицата" търсеше близо месец своята "организация" и седмица след учредяването на СДС я намери", казва Петко Симеонов.

На 26 декември "Подкрепа" организира стачка с искане за временно правителство.

По същото време (20 декември) в съседна Румъния залавят Чаушеску и го убиват (25 декември).

България тръгва по пътя на Кръглата маса.