С в.  Е в ф и м и я  се чествува на 16 септември, когато пострадала. А на 11 юли се възпоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на IV вселенски събор в Халкидон. Тоя събор бил свикан при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 г. Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи — божеска и човешка, а само една — божеска. На събора най-много се проявил цариградският патриарх Анатолий и йерусалимският патриарх Ювеналий.

Споровете и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил — и православни, и еретици да напишат поотделно своето вероизповедание и двете да ги поставят в ковчега, в който били мощите на света Евфимия. На това се съгласили всички.

Двете вероизповедания били написани и поставени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски печат запечатан, а още и военна стража била поставена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното изповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото — под нейните нозе. Така с Божия сила спорът бил решен в полза на православните.