Руският църковен историк архиепископ Филарет Черниговски счита, че  п р е п о д о б н и   м ъ ч е н и к  Н и к о д и м  е албански славянин, което значи македонски българин от Елбасан. Никодим произхождал от благочестиво семейство. Постоянно обаче общувал с мохамедани, увлякъл се и приел мохамеданство, като насила принудил на това и семейството си. Но един негов син успял да се скрие и да избяга на Атон. Узнал местожителството му и пламтящ от гняв, Никодим отишъл да го търси и да го подчини на волята си. Като обикалял атонските обители, той видял духовния покой в тях и неговото сърце се преродило. Обхванат от силно чувство на покаяние, той останал на Атон, като приел монашество с името Никодим. Три години ден и нощ той оплаквал своето отречение и най-после решил да изкупи своя грях чрез мъченическа кончина. Като изпросил благословението на прозорливия старец Акакий, който му предсказал мъченически венец, преподобни Никодим се отправил за родината си. Пред изхода на Света гора Господ го удостоил със Своето явление и му открил всичките мъчения, които ще претърпи. Показал му и самото място, гдето главата му ще бъде отсечена.

Като пристигнал в Елбасан, Никодим тържествено изповядал Христа Бога пред свои познати турци и оскърбил Мохамеда като измамник. Доведен пред местния паша, преподобният повторил своето изповедание. Пашата побеснял от яд и заповядал да хвърлят изповедника от високата тераса на негови дом надолу, като се надявал, че по този начин мъченикът ще стане на късове. По Божия благодат Никодим останал невредим и отново се явил пред пашата. Като го видял жив пред себе си, пашата се разтреперал от страх. За да успокои вълнението на мохамеданската тълпа, той предал страдалеца на тяхната воля. Три денонощия турците жестоко измъчвали св. Никодим. Като виждали неговата непоколебима твърдост, те го обезглавили на показаното му от Господа място на 11 юли 1722 г. Светите мощи на преподобния мъченик Никодим се запазили цели, нетленни и дарявали изцеление на пристъпващите към тях с вяра.