Във време на страшното гонение при Диоклетиан живял в Сицилия св. дякон Евпъл. Той без страх служил на Господа Бога. По това време било строго забранено на християните да държат в къщи свещени книги, които езическите власти старателно търсили и ги изгаряли, когато успявали да ги намерят. Християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на смърт, отколкото да предадат на езичниците това драгоценно съкровище. Св. дякон Евпъл, ревностно служейки на Господа, се старал чрез молитва и наставления да укрепява вярата и духа на християните. Той събирал около себе си народ, учил го, чел на неграмотните и обяснявал словото Божие. Бил заловен, когато в една бедна колиба чел св. Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце.

— Защо е в ръцете ти тая книга? — попитал го съдията.

— Аз си я четях, когато ме заловиха — отговорил дяконът.

— Прочети нещо от нея!

Евпъл разтворил книгата и прочел: «Блажени са гонените за правда, защото е тяхно Царството небесно» (Мат. 6:10). След това на друго място: «Ако някой иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва» (Мат. 16:24).

— Какво е това? — попитал съдията.

— Това е заповед, дадена нам от Господа — отговорил Евпъл.

Съдията се помъчил да го склони да се отрече, но старанията му били напразни. И св. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а след това — отведен в тъмница. Няколко пъти подновявали разпитванията и изтезанията, като укорявали Евпъл, загдето има свещени книги.

— Аз съм християнин — казвал св. Евпъл. — В свещените книги има думи за вечен живот.

В мрачната тъмница св. Евпъл бил жестоко измъчван чрез глад и жажда. Но Господ явно помагал на Своя верен служител, по чиято молитва се явил воден извор и освежил жадуващия. Осъден на смърт, св. Евпъл бил поведен с окачено на шия св. Евангелие. Пред смъртта си той с висок глас поучавал народа и бил утешен чрез глас от небето: «Блажен си ти, Евпле, Мой добри и верни рабе! Влез в радостта на твоя Господ!» След това той радостно преклонил главата си под меча на палача.