Византийският император Михаил Палеолог мислел да закрепи слабата си по това време империя, особено срещу арабите, чрез съюз с папския престол. Той насила въвел православната Византия в уния с Римокатолическата църква на събора в Лион, 1274 г. На следната година подлагал на смърт всички в столицата, които осъждали унията. В 1278 г. издал указ да се въвежда унията чрез всички насилствени мерки.

Светогорските монаси отправили послание до императора. В него те доказвали, че нито главенството на папата, нито поменуването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата “и от Сина” могат да бъдат търпими. Те го молили да пребъдва в онова учение, което е приел от великите отци на Църквата.

Във Византия дошли папски пратеници, за да проверят дали унията се прилага. Дошли и в Света гора. Някои манастири, поради смъртен страх, ги приели с почести и влезли с тях в евхаристийно общение. Но други останали твърди в Православието. Затова пострадали. В числото на пострадалите бил и българският Зографски манастир.

По волята на императора, скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наели се да служат като войници на византийския двор, се нахвърлили с всичкита си злоба срещу зографците.

Най-напред поискали от тях доброволно да приемат унията. Зографци отказали, готови да приемат дори и мъченичество за светото Православие.

Игуменът Тома посъветвал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери, докато премине опасността. Множество монаси се разбягали. Самият той, с 21 монаси и 4 миряни, се заключил в манастирската кула, отгдето безстрашно изобличавал отклоненията от православната вяра у римокатолиците.

Разярени, латинците подпалили кулата от всички страни.

Затворилите се вътре свети преподобномъченици сред пламъците предали душите си в Божиите ръце на 10 октомври 1284 г.

Имената на четиримата миряни не са известни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений.

От всички само еклисиархът Партений паднал от кулата на земята. Проживял още 30 дни. И така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя.

Минали векове. Кулата, гдето пострадали светите преподобномъченици, била пред опасност да рухне. Затова в 1873 г. монасите я съборили. Дигнали на нейното място паметник. Решили да го осветят в деня на тяхната памет - 10 октомври.

Отслужвали всенощно бдение. Подир първата псалмена катизма на утренята монах започнал да чете за страданията на светите преподобномъченици. Внезапно се чул в храма някакъв лек шум. Едновременно с това над храма се появил огнен стълп, който осветил манастира и близките околности със силна светлина. Този дивен стълп се придвижил към паметника и се спрял над него. След малко време започнал да се издига нагоре и накрай се превърнал в кръг. Този светъл кръг правел впечатление, като че увенчава мястото, гдето пострадали светите преподобномъченици. Това дивно знамение продължило 15 минути. Негови очевидци били много манастирски братя и гости.