Nina Mladenova, Йордан Владин, Joro Koychev и 37 други харесват това.

22 споделяния

Maria Nankova Минаха 24 години, в Европа сме - на хартия и според географската карта. Къде сбъркахме?

10 ноември 2013 г. в 00:45 · Вече не харесвам · 3

Emil Dobrev Там мутри не оглавяват правителства, крадци не владеят парламенти, мръсниците не властват на всички нива, агенти на ДС не стават ректори... или поне се надявам. Сбъркан преход, пропилени години, фалшива демокрация, чалга и невежество. Кой каза, че сме в Европа?

10 ноември 2013 г. в 00:54 · Харесвам · 5

Emil Dobrev Вие, които трябваше да ни помогнете да станем горда, мъдра и силна държава трябва да поемете своята отговорност за безумните години на "прехода".

10 ноември 2013 г. в 00:58 · Харесвам · 1

Петко Симеонов Стоиле, Емиле, сетих се за онези, които много викали и чакали Неволята да им поправи счупената кола, но накрая се досетили, че с викане и чакане тя няма да се оправи и си плюли на ръцете. Дали са ругали родителите си, които им рекли - нивата е вече ваша, идете и я работете, не зная, не съм бил там.

10 ноември 2013 г. в 07:43 · Харесвам · 1

Петко Симеонов А! Намерих в интернет приказката. Ето я:

10 ноември 2013 г. в 08:28 · Харесвам

Петко Симеонов Един глупак имал двама синове. Веднъж натъкмил колата и казал на синовете си:
- Ето ви я, момчета, времето е ваше, гората е ваша, свободни сте да ходите за дърва, когато и както искате. 
Момчетата много се зарадвали и заподскачали: 
- Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?
- Не берете грижа - отвърнал бащата, - ако строшите колата, повикайте Неволята, тя ще я поправи.
Отишли момчетата в гората, разпрегнали волове и изведнъж видели разни диви зверове. Мечки, вълци, лисици, че даже бодливи таралежи, бързи костенурки и едни страшни катерици. Изплашили се момчетата:
- Този нашия старец, къде ни изпрати? Ще ни залъгва, че гората е наша, а в нея има мечки...
Впрегнали бързо добичетата и потеглили назад с празна кола.
Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище колата се засилила и на завоя се обърнала.
Разревали се младежите. Страх голям. Зверове в шумака, колата в дола, воловете преживят.По-големият се досетил и захванал да вика колкото му глас държи:
- Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!
Никой не се обадил.
- Невольооо! - екнал още по-силно гласът на малкия. - Ела, че загазихме!
Но само зверове разни се мяркат, а Неволята я нямало никаква.
Смрачило се. Като се показала бледата Луна, младежите хукнали към дома си. Изоставили кола, волове...
Пристигнали, хванали баща си и го набили:
-Лъжец си ти, тате. Изпращаш ни в гората, а си оставил живи мечките, вълците, лисиците, бодливите таралежи, бързите костенурки и страшните катерици. А и дървата си оставил на корен. Трябва сами да ги сечем.
-Виновен съм!- признал си бащата и си посипал главата с пепел.

10 ноември 2013 г. в 08:28 · Харесвам · 6

Zdravko Dunov А БЕШЕ 10 ноември 1989 година...
На този ден, около 05 часа сутринта, на една пейка в Южния парк, след като ми беше звъннал по телефона, се срещнахме с мой стар и неизменен личен приятел, който веднага след завършването на Софийския университет беше постъпил на работа в Държавна сигурност.
На тази среща той подробно ми разказа какво се е случило в Политбюро предишния ден, разказа ми, че свалянето на Тодор Живков е вече практически осъществено и Държавна сигурност е преминала на страната на Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов и Добри Джуров.
Разказа ми го, както ме осведоми, по негово лично желание и по негова лична преценка.
Няколко часа по-късно, в аудиториите на Философския факултет в Софийския университет, започнаха заседанията от Конгреса на българските философи.
Във форма, която преценявах за възможна този момент, аз информирах мои колеги. 
В състояние бях и да преценявам, кой от моите колеги философи е също като мен предварително информиран.
Така започна за мен денят 10 ноември 1989 година...

10 ноември 2013 г. в 08:55 · Харесвам

Ivan Tsirkov Черна дата за България !

10 ноември 2013 г. в 10:59 · Харесвам